Понякога ехото казва със своята спонтанност повече от онова, което може да изрази цял доклад. Става дума пак за руската тема, вплетена по конкретен казус в България и за ехото от нея, но не за радиото „Ехото на Москва“.

Във връзка с откриването на руския лагер край Камчия, за който писах няколко пъти, се включиха с мнение коментатори. Повечето са възмутените читатели. Но има и защитници на тезата, че нищо особено не се е случило край Варна, където натискът на московският кмет Лужков за осъществяване на проекта тъкмо в резервата се увенча с триумф навръх 9 септември тази година.

Коментатор, който се определя като „Серсем”, нарича критиката по казуса „градинарски патриотизъм“ и заявява, че той го „забавлява“ . А на финала се учудва, че изобщо се „кахърим“ за „НЯКАКЪВ ПРИРОДЕН РЕЗЕРВАТ“.

Кахърим се, така е. А и думата е интересна, от арабски произвход е ( „кахара“ на арабски означава „съкрушавам“, „побеждавам“ – оттам идва и названието на Кайро, на арабски Ал Кахира).

Само че се кахърим за нещо повече от „някакъв резерват“, макар и само чисто природозащитният смисъл да влагахме в кахъренето, пак щеше да е достатъчно като причина за критика ( най-малкото, понеже на друго не се надяваме).

Кахърим се за факта, че в България е възможно правителства, местна власт и съдилища ръка за ръка години наред да си сътрудничат за узаконяването на огромен строеж в една ( уникална като природа) българска гора, за да променят статута й в угода на когото и да било. Още повече пък, когато става дума за такъв като Лужков, когото самият „Серсем“ в друг свой коментар свойски ни представя като известен на всички далавераджия ( т.е. какво толкова се чудим, ами той си е такъв и нищо ново не откриваме). При това, само дни след деветосептемврийския му воаяж на българското Черноморие, руските медии масирано подгониха същия този Лужков- явно по указание на президентската власт. А у нас? Гузно мълчание след подмазваческите репортажи за инвестицията му.Което си е причина да се кахърим.

Ами ако приложим тази схема, при която единствено парите ( способни да прегазят българските закони) имат значение, тогава направо да обявим държавицата си на търг. В света се въртят стотици милиарди долари и евро, петимни да си намерят пристанище, в което не ги питат за произхода и са готови да си платят покупката на туземното правителство в комплект със съда и местния вожд на племето.

Но най – много трябва да сме кахърим, че мнението на „Серсем“ не е уникално тук ( като природата край Камчия). То е по-скоро представително за доста съществена част от населението по (все още) нашите земи. Иначе нямаше да се занимавам с него и щях да го оставя без коментар в руския му резерват, откъдето, по собствените му думи, анонимно ни пише с „руски акцент“ ( видно от словореда и речника) един български „серсем“.

И ако някои серсем още не е разбрал, да обобщя: не става дума „само“ за „някакъв“ резерват, а за „някакви закони“, нагаждани към „някакви пари“: за „някакви корупционни практики“ ( разраснали се до международни мащаби с московско участие) и за някакъв суверенитет на „някаква България“.

Иво Инджев