През изтеклата седмица аптеките в близост до седалищата на големите банкови корпорации направиха убийствени обороти от продажбата на успокоителни. Първата причина за тревожно безпокойство сред финансовата общност бе с щампа made in USA със започналата процедура по приемане на предложението на администрацията на Обама за основен ремонт на финансовата система на САЩ.

Преди предложението да стане закон обаче, сакралният документ ще трябва да бъде одобрен и от двете камари на Сената. По всяка вероятност законът ще стане факт на 4 юли. Основният акцент в него може да бъде обобщен по следния начин: неограничени правомощия на държавните надзорни органи за контрол на финансовите институции и рязко свиване на рисковите операции на банките, които имат право да набират депозити от населението, попадащи под схемите на държавно гарантираните влогове. Новосъздадената агенция за защита на потребителите ще има право да контролира и съответно забранява всички видове финансови продукти в диапазона от кредитните карти до ипотечните кредити.

Отговорност по контрола върху по-комплексните финансови инструменти поема Федералният резерв. Големите банки ще могат да използват деривативни финансови инструменти единствено за застраховка срещу финансов риск. Какво означава това на практика? Ако въпросният закон бъде приет, големите банки ще трябва да приключат всички рискови финансови експозиции, които имат в момента. Разходите за застраховки срещу различните видове финансови рискове ще се повишат, защото ще намалее броят на участниците, които правят този пазар. За крайните клиенти на банките, разбира се, това ще означава само едно – по-високи лихви.

Докато банкерите изнервено коментираха новата регулаторна рамка, поредната доза „безпокойство“ бе поднесена на срещата на Г-20 в Торонто. Представителите на 20-те се разбраха, че до края на ноември ще бъдат приети новите правила за капиталови и ликвидни изисквания към банките. На финансовите институции ще бъде даден транзитен период до 2012 година за изпълнение на новите регулации. Разбира се, че не липсваше и контрапункт. От страна на банковата общност бе изразено становището, че ако новите мерки бъдат приети в рамките на следващите 5 години, глобалният брутен продукт ще намалее с 3% поради неизбежното „втвърдяване“ на кредитните условия. За пореден път сред най-активните бе шефът на Дойчебанк Йозеф Акерман. Според него е твърде вероятно, ако новите мерки не бъдат хармонизирани от страна на държавите, в които се намират основните световни финансови центрове, да се появи реалната опасност от регулаторен арбитраж (това е процес, при който поради различията в регулаторното законодателство на различните държави възниква възможност стопанските единици да реализират допълнителни печалби при един и същ бизнес).

Бих добавил само, че до този момент Швейцария не коментира каквото и да било по отношение на новия световен финансов ред поради известни на всички причини. Ако промените станат факт, без съмнение централите на големите европейски банки масово ще започнат да се изнасят към Цюрих и Базел. Сложността от пълно хармонизиране на финансовия сектор е породена от различната начална позиция на отделните държави.

Не бих желал да навлизам в детайли, но за всички инвеститори става очевадно, че печалбите в банковия сектор ще намаляват. Секторът ще бъде изправен пред решаването на сложен казус: предстои процес на масово увеличаване на капиталите на големите финансови институции, като на инвеститорите ще може да бъде предложена единствено по-малка доходност. На всичкото отгоре новият банков данък ще бъде още едно разходно перо, което не дава сън на банкерите.

Всичко това става в условия на едва забележимо съживяване на глобалното стопанство. Всяка втора дума на финансовия министър на САЩ Тим Гайтнер на срещата на Г-20 бе в посока на мерки за стимулиране на глобалния растеж. Добре, но новите финансови регулации са точно в обратната посока и ще доведат до оскъпяване на кредитирането.

Изглежда, че дясната ръка не знае какво прави лявата. И сега един въпрос с повишена трудност: Кой според вас ще плати сметката на финала?

Бисер Манолов, bissermanolov.wordpress.com