От декември миналата година еврото губи от своята стойност – факт. За шест месеца курсът на единната европейска валута загуби почти 20% от стойността си срещу основния си конкурент – щатския долар. След продължителната тенденция на поевтиняване на долара ето, че настъпи и повратният момент. Еврото пое посока надолу при това доста по-стремително, отколкото поскъпваше преди това. Но какво от това? Трябва ли държащите евро да се притесняват или пък се откриват възможности за нови „играчи” на местния и международен пазар да извлекат полза от ситуацията. Със сигурност е възможно и едното, и другото, зависи кой в каква позиция се намира.

Генезис на поевтиняването

Надали в тези няколко реда ще разкрием причините за процеса, но можем да фиксираме някои от възможните. Такива могат да се посочат много и най-различни, но реално кои от тях предизвикаха поевтиняването на еврото, трудно ще определим. Преди да се разглежда поевтиняването, възниква фундаментален въпрос: Каква се случи всъщност – доларът ли поскъпна или еврото поевтиня? Кое е вярното? Точен отговор не можем да дадем. Не сме единствените, които търсим отговора, но такъв еднозначен и ясен засега няма. Ясно е, че причините са комплексни, но коя е определяща все още не е известно. Дали пък цената на петрола не е причината? Сега цената му също пада, което пряко резултира в по-скъп долар. Дали по този косвен начин доларът набира скорост, а еврото бива обезценявано? Вероятно и едното, и другото е вярно, но не може да бъде даден приоритет на нито едно от двете.

Могат да се посочат и още фактори. Такива са например данните за щатската икономика, за европейската, за азиатските. Азия, като регион с бурен растеж (сега по-умерен) и обвързан с долара, е катализатор за поскъпването му. От друга страна данните за състоянието на щатската икономика не винаги са положителни, което не допринася за силен долар. А какво да кажем за европейската икономика. Може би изглежда най-достоверно, че причините за поевтиняването на еврото се крият в самата Европа. Икономическата криза не подмина региона и най-големите икономики в ЕС бяха чувствително поразени. Нормално е в такъв момент да се отслаби и единната валута.

Международната реакция също е фактор, който трябва да се отчете. С риск да влезем в сферата на световните заговори и предварителен сценарий можем да допуснем, че съществуват общности, които целят именно настоящата ситуация. А и без да правим подобни допускания е лесно да се сетим, че щом едни губят, то други печелят. Въпросът е кой губи и кой печели? Има субекти, които залагат на тенденции, очаквания, рискове и от това печелят. Това са небезизвестните хедж-фондове. Застраховайки инвеститорите срещу определени рискове с определени стратегии, те акумулират огромни ресурси, които могат да бъдат използвани за различни цели. Такава цел би могла да е и тенденциозно манипулиране на валутни курсове, в зависимост от стратегиите, които са изградили. Същността на хеджирането предполага печалба, независимо от движението на пазара, но за да не обвиняваме тези фондове за срива на еврото, ще спрем до тук.

Вижда се, че конкретна причина за поевтиняването на еврото не може да бъде посочена. Може би причините се крият там, където дори и не подозираме. Кой знае.

Съвсем умишлено не засягаме факторa доларови резерви на страни като Китай, Япония, Индия, Ю. Корея и Русия. Все пак това са държави, които по население съставляват почти половината свят. Фантазията на всеки може да „роди” какви ли не сценарии, ако тези страни решат да използват резервите си. Засега скъпият долар е изгоден за тях, но какво ще се случи, ако поскъпне прекалено? Дали вносът на суровини няма много да се оскъпи? Ще се оскъпи, разбира се. Русия и Китай са богати на суровини, но Япония? Тя е вносител на почти всичко и същевременно сред основните „играчи” на валутните пазари. Да допуснем само, че те, заедно с Китай, започнат да „изливат” от своите доларови резерви на валутните пазари. Ще станем ли отново свидетели на обратната тенденция, а именно поевтиняващ долар? Вероятно да. И така играта на котка и мишка ще продължи ... до тогава, докато има интереси в тази игра. Но това е отделна тема, на която мястото й не е тук, за да я коментираме.

Възможност за печалба

Каквато и да е ситуацията, тя винаги предлага някакви възможности. Печалба? Защо не? Има съвсем реална възможност за това. Щом една валута е евтина сега, то след време може отново да поскъпне. Веднага се вижда шансът за получаване на изгода – ако сега се купува евтино и се продава по-скъпо в бъдеще. Може ли обаче реално да се случи това? Практически може, но не и ако се купува евро с левове, за да се продава по-късно отново срещу левове. В този случай няма да се реализира видим ефект, поне докато у нас съществува валутен борд. Причината е, че едно евро винаги ще е 1.95583 лв., независимо каква е стойността му на международните пазари, или докато не настъпи някакъв катаклизъм и курсът не се промени. Говорейки за международни пазари, вероятно трябва да се насочим към тях, за да купуваме и продаваме евро с печалба. Може, но не е задължително. Има и друг вариант да се спечели, но процедурата е малко по-сложна и за целта трябва да разполагате например с долари.

Стимул за европейската икономика

Отдавна се говори, че европейската икономика е в затруднение, особено сега, когато финансовата криза е оправдание за всички проблеми. Вариант да се подобри това статукво е да се повиши производството, съответно и износа. От учебниците знаем, че евтината местна валута (евро в случая) стимулира износа. Плащанията във валута могат после да се превърнат в повече единици от местната. Е, сега еврото е евтино и това би трябвало да окаже благотворно влияние. Все пак са изминали 6-7 месеца и в определена степен ефектът вече би следвало да е налице. Дано е така и ако засега не го виждаме, се надяваме в бъдеще да го видим.

За хората с долари

Настъпи благодатен момент за притежателите на долари. Защо е благодатен? Защото след дългото време на обезценяване сега доларът е скъп. Ако някой е чакал момента, в който може да продаде наличните щатски пари, може би сега има този шанс. Това е едно от измеренията на сегашната ситуация. Отслабеното евро дава шанс на притежателите на долари да получат повече левове срещу тях. (защото доларът поскъпва и спрямо лева). Дава и друг шанс – да се превърнат в евро, при това в повече евро, отколкото можеше преди 6-7 месеца. Ето, че свързахме три валути – лев, евро и долар. Може да изглежда странно, но те наистина са свързани и могат да донесат изгода, стига „картите” да се изиграят по правилния начин. Макар и странен, подходът покупка на евро с долари и после продажбата им срещу левове е възможен, но дълъг. Какво се получава: например с 1000 долара можем да купим около 813 евро. Тях можем да продадем съответно за 1585 лв. Така на практика се получава, че минавайки през еврото сме получили 1585 лв. срещу 1000 долара или 1.58 лв. за долар курс купува. Той е толкова и в момента. Вижда се, че директната продажба на доларите срещу левове и минаването през евро води до идентичен резултат. Но не само това е важно. Ако целта е доларите непременно да се превърнат в левове, тогава целият този механизъм е излишен. Просто се продават директно и с това се приключва.

Друг е въпросът дали и кога е удачно да се минава през еврото. Настоящият момент може да е удачен, зависи от целите. Ако сега се купи евро с долари, след време има две възможности: обратна продажба за долари или продажба за левове. Временното преминаване на еврова позиция си има своите предимства, но като че ли основното сред тях е, че се получава възможност за избор, гъвкавост. Ако след време еврото отново поскъпне, тогава може да се продаде срещу долари с печалба. Ако не поскъпне – винаги може да се обмени за левове по близък до фиксирания курс, ако нещо или някой не го промени. В цифрово изражение ефектът ще е почти същия до директното преминаване от една валута в друга, но поне дава възможност за избор и реакция според ситуацията без съществени сътресения.

За хората с евро

Вероятно мнозина притежатели на тази валута вече си задават някои от следните въпроси:: Какво ще стане с еврото, какво да правя, трябва ли да „бягам” от него и др. Е, за жалост настъпи часът, в който тези въпроси възникват не без основание . Въпреки това не е нужно да се драматизира, защото нищо, което се случва, не може да бъде определено само като строго позитивно или негативно. И тук е от значение как възнамеряват  да ползват еврото неговите притежатели. Със сигурност неудачен вариант е да се използва в случаите, когато се налага конвертирането му във валути, към които поевтинява сега. Най-вероятна такава промяна може да се наложи срещу долари. Тогава наистина разходът на евро ще е по-голям, следователно по-скъпо за притежателите му. Притеснително е, също и когато цените на стоките и услугите в ЕС и особено в Еврозоната започват да нарастват, а свидетелства за това вече има. За жалост изход от тази ситуация трудно може да бъде посочен. Все пак има рискове, които не могат да бъдат преодолени и трябва да бъдат поети. Възможно е, обаче и нищо толкова страшно да не се случи. Ако еврото се използва в България и се обръща в левове, тогава няма почва за безпокойство. Както стана дума по-горе, засега курсът на лева към еврото е фиксиран и независимо колко струва то спрямо другите валути, срещу нашата си е 1.95583 лв.

Евтиното евро и заемите

Доста обширна тема и не за подминаване. Движението на курса на еврото буди въпроси и относно лихвените политики на банките. Трябва ли да се търси някаква зависимост между загубата на стойността му и лихвите по кредити? Определено да. Дори точно в този случай тя е пряка. И тази зависимост резултира директно върху размера на лихвите. Какво може да се случи? Виждат се поне два сценария. Първият предполага евтино набиране на евров ресурс – добра новина за новите кредитополучатели. Ако банките разполагат с достатъчен доларов резерв, натрупан от времената на евтин долар, тогава могат да набавят евтино евро. Резултатът ще е по-ниски лихви по евровите заеми. Известни свидетелства за това виждаме и сега, когато заемите поевтиняват. За същия период, в който поевтинява еврото, поевтиняват и заемите, но само с около 7%. Въпреки че размерът е далеч от понижението на европейската валута, все пак се вижда зависимостта.

Наред с тези положителни очаквания може да се реализира и сценарий две. Ако се разглежда генезисът на поевтиняване на еврото, може да се развие и хипотеза за точно обратния процес. В случай че кредиторите виждат рискови фактори, обуславящи падането на еврото, тогава почти сигурно ще повишат премиите си за валутен риск. Практиката показва, че това е стъпка, която трудно може да бъде избегната и като цяло води до покачване на лихвите. Няма кредитор, който да гледа безучастно как заемите, отпуснати от него, се обезценяват. Винаги следва реакция и тя е оскъпяването им, за да се компенсира обезценката. Сред основните фактори за поведението на кредиторите ще бъдат техните виждания и очаквания за евтиното евро. При очакване, че това е временно явление, обуславящо се от спекулативни, а не от пазарни фактори, тогава опасността от покачване на лихвите не е толкова голяма. Но така ли е в действителност? Трудно е да се каже и подлежи на анализ, ако вече не е късно за това.

Евтиното евро и депозитите

По темата едва ли са нужни много разсъждения тук. Щом валутата е евтина на международните пазари, набавянето й не е трудно. Така се намалява нуждата от евров ресурс, набиран от местния пазар. Логичният резултат е понижение на лихвите по депозити в евро. Вероятно новината не е приятна за спестителите в тази валута, но фактите са такива. Това отново ни връща на въпроса: какво да правим в тази ситуация? Вариантите са: или да се променят спестяванията в друга валута, или просто да се приемат по-ниските лихви. Всеки преценява за себе си.

Как да приключим всички тези разсъждения, може би с още един въпрос: Ще изчезне ли еврото тази година, догодина ... някога? Исторически погледнато няма нищо вечно. Много по-велики неща от еврото са възниквали, съществували и после изчезвали. Да си припомним Вавилонското царство, Древен Египет, други древни цивилизации, Римската и Византийската империя, СИВ, Варшавски договор и т.н. Ред ли е на ЕС и еврото? Историческият преглед предполага отговора, а и обичайният „жизнен цикъл” на каквото и да е води до логично заключение. Ние, обаче, няма да го кажем, всеки може сам да си го изведе.