Българското правителство е на път официално да изостави разума във фискалната си политика. Държавата харчи повече, отколкото може да си позволи и се налага ревизия на бюджета. Промените в Бюджет 2010 узаконяват огромния бюджетен дефицит, който вече така или иначе се трупа. Това посочват от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Ревизията на Бюджет 2010 ясно показва къде се крие проблемът – промените залагат 1,4 млрд. лв. по-малко приходи и 1,4 млрд. лв. повече разходи спрямо 2009 г. Погледнато така, за някакво свиване или „затягане на колана“ в публичния сектор е трудно да се говори. Да, предвидени са някои съкращения, но наред с тях за предвидени и нови разходи, който отново накланят везните в грешната посока. Истината е, че бюджетният дефицит не е неизбежен, а е решение и избор на политика от страна на управляващите.

Тази политика ни води по опасен път. Това е пътят на дефицита, който трудно може да бъде овладян и най-често води нови дефицити след себе си (става хроничен), смятат от ИПИ.

Нещо повече, високите харчове притъпяват стимулите за реформи и те се бавят. Това е път, по който по-добре въобще да не тръгваме, тъй като той не води до растеж, а до срив в доверието, удължаване на кризата и дългосрочни структурни проблеми.

Това не е единственият възможен път. Пътят на растежа е все още пред нас и няма пречка да поемем по него. Това е пътят на разумната бюджетна политика и реформи. Балансираният бюджет е възможен, той води със себе си оптимизъм, инвестиции, добри перспективи и бързо възстановяване от кризата. Това е и пътят към еврото, подчертавт от ИПИ.

Разумната бюджетна политика изисква съкращаване на държавните разходи. Това включва както преосмисляне принципно на публичните функции и дейности, така и мерки за съкращаване на разходи веднага. Ефективни съкращения във всяко едно министерство и намаляване на трансферите за общини, съдебна власт, висши училища, БАН, БНТ и БНР, както и отлагането на големи държавни харчове могат да обуздаят появата на голям дефицит и да провокират реформи.

Реформите в пенсионната система и здравеопазването са крайно наложителни и трябва най-накрая да започнат да се случват. Въвеждане на лични пенсионни сметки (пенсионни спестявания вместо пенсионни обещания) и премахване на монопола на здравната каса (възможност за конкуренция и свободен избор) са разумната политика.

Опитът на България от последните години показва, че страната ни може да бъде успешна, но за целта трябва да сме разумни с бюджета и да не забравяме за реформите. Пътят на растежа е пред нас и решението дали ще тръгнем по него е изцяло наше. Другият път също е пред нас, но с него тръгваме надолу.

Институт за пазарна икономика