Внимавайте какво си пожелавате - може да го получите. Миналата година българите гласуваха бившия полицейски началник Бойко Борисов да стане техен премиер. Той им беше обещал, че няма да жали никой и нищо в борбата с организираната престъпност. Със сигурност успя да постигне нещо различно.
Сега новините по телевизията информират за полицейски операции с имена като "Октопод" и арестуването на хора със зловещи прякори като "Трактора". Атмосферата на безнаказаност, която беше превзела България, в общи линии си отиде.

Бившият премиер Сергей Станишев е обект на две разследвания, включително за загубата на секретни документи. Някои бивши министри от неговия кабинет са разпитвани за корупция, небрежност и злоупотреба с власт. Една от видните "жертви" е бившият министър на отбраната Николай Цонев, който беше арестуван през април. Той беше окован в белезници, докато прокурор крещеше обиди към него. Всички обвиняеми отричат да са извършили нередности и до момента никой не е изправен пред съд.

Новият стил със сигурност се харесва на обикновените българи. Твърдолинейният вътрешен министър Цветан Цветанов измести Борисов по популярност в страната. Но някои се опасяват, че цената на борбата с корупцията може да се окаже лошо управление от друг порядък: все още слабо върховенство на закона и дори завой към нещо като полицейска държава.

Сега службите проверяват всеки, които се кандидатира за висок държавен пост с цел във властта да попадат само хора с чисти ръце. Но на практика това развързва ръцете на информаторите и на апаратчиците от службите за сигурност. Мерките за справяне с престъпността парализират и публичната администрация. "Преди администрацията не правеше нищо без подкуп. Сега тя просто не прави нищо", казва директорът за Центъра за либерални стратегии в София Иван Кръстев. Наред с всичко останало това забавя и вече отчайващо бавното усвояване на средствата от Европейския съюз.

Най-голямото предизвикателство е да се пазят пазачите като се създаде строга законова рамка за антикорупционната кампания. Предишните опити за реформиране на разнебитената съдебна система в България в общи линии бяха безплодни. Кучетата пазачи на ЕС, които преди лаеха предупредително, сега изглежда са се отказали. Арестите на знакови фигури са едно, а действителното осъждане на престъпник в навременен и прозрачен процес е съвсем друго. Съдилищата в България продължават да работят отчайващо бавно и когато ги обвиняват за това, съдиите отговарят, че събираните от полицията доказателства издишат. Но когато беше разкрито, че лобист с много връзки е можел на практика да назначава висши съдии, малцина от споменатите бяха принудени да подадат оставка и не беше предприето никакво разследване.

Освен това, малко от това, което заслужава, получава достатъчно публично внимание. Повечето големи медии са с неясна собственост, което прави журналистите им уязвими към външен натиск и с незначително влияние. Новините по телевизията може да изглеждат като реклама за гангстерски филм. Но правосъдието и шоубизнесът са две съвсем различни неща, завършва авторитетното издание.

Economist