Откак се е развихрила кризата, из новите образователни проектозакони броди един призрак - този на платеното висше.

Ректорите на университети много удобно използваха орязването на бюджетната субсидия, за да извадят идеята за връщане на платеното следване в държавните вузове като панацея срещу всякакъв вид криза.

Всъщност тази им идея датира отдавна и плачевната ситуация с парите за висше е само удобен повод тя да бъде извадена на масата. На пръв поглед е повече от логично - след като държавата няма пари за образование, нека развърже ръцете на ректорите, за да спечелят нужните средства сами. В действителност обаче  следването срещу заплащане, което в зората на демокрацията се появи за кратко в университетите, този път едва ли ще ги спаси.

Първо, защото в тази сфера съществува още една криза - демографската, която не може да бъде преборена с никакви спешни мерки.

Поне до 2015 година студентите ще намаляват, защото като резултат от десетки други видове кризи това са най-малобройните випуски в държавата.

Вече се нагледахме как университети се молят някой абитуриент да мине по техния тротоар, за да му се нахвърлят и зорлем да го запишат студент, за да запълнят държавната си поръчка. Откъде тогава ще вземем кандидатите за платено обучение, ако не свалим драстично изискванията за прием? А след като в някои университети кандидатите и сега влизат с тройка на косъм при четвърто и пето класиране, къде по-надолу може да отидем?

Да не говорим за това, че веднъж приетите "спестовни касички" трябва да бъдат избутани до успешно завършване на бакалавърска и, не дай Боже, магистърска степен. Кой ще си позволи да изхвърли от висшето училище човек, който е основен източник на работната му заплата? А пък и въвеждането на немалки такси със сигурност ще породи у кандидатите основателния въпрос - след като така или иначе ще плащам, защо поне да не уча в чужбина?

Още повече че в действие вече ще са влезли и студентските заеми, чрез които младежите ще покриват таксите си без проблем. Да, в най-търсените специалности на добрите университети, където се влиза с много висок успех, вероятно ще има наплив за платени студенти. Но дали това оправдава преобръщането на системата с главата надолу и въвеждането на едва ли не узаконена тарифа за получаване на дипломи за висше образование?

Далеч по-добро разрешение на проблема би била спешната промяна на начина на финансиране на университетите, с която най-добрите да получават по-висока издръжка от досегашния държавен стандарт.

Вместо пари да се раздават на калпак (и след това да се съкращават пак на калпак с постановления на кабинета), нека се орежат бюджетите на онези места, където качеството е ниско.

И без това е крайно време да свикнем с мисълта, че не е нужно до всяка паланка, махала и крайпътен храст да се спотайва университет. С оправданието, че той ще осигури поминъка на населението - разбирай, даването на стаи под наем от бабите в махалата. Крайно време е да се разбере, че който решава по този начин днешните проблеми, подготвя почва за утрешните. Когато от паланките ще започнат да излизат хора с тапии за висшисти.

Много по-добре е част от тях да си заминат още сега. Не да ги закрият, а просто да ги оставят на парите, съответстващи на качеството, което дават. Ако оцелеят, берекет версин. Ако не, поне няма да сме убили цяла една образователна система, а само онази нейна част, която и без това не дава плод. / Аctualno.com