Положението е тежко. Дали обаче е безпрецедентно тежко? Може да звучи налудничаво, но твърдя, че кризите са не само неизбежни, но в известен смисъл и полезни. Който разбере това, би имал успех в каквото и да се занимава, защото е разбрал икономическата логика и закони.

Eстествена цел на всеки човек е да се развива така, че всяка следваща година да е по- добре от предишната, да притежава повече, да потребява повече, да спестява повече. Това всъщност е разковничето на развитието и прогреса. Това е целта и на всяка държава. Тук обаче е заложено едно противоречие. Икономическото развитие е обективен процес, който се управлява субективно.

От семейството през най- малката фирма до най- голямата, до кметства, общини и държава- навсякъде управлението е субективно. Навсякъде всеки ден се вземат решения на база прогнози откъде " ще мине" реалната икономика, за да може икономическият субект да остане в релсите и да се развива правилно, да печели за себе си и за обществото. За да може да се вземе правилното решение, се изисква вярна и пълна информация, както и добър управленец да я тълкува и да взема адекватни решения.

Не само в България, но и в света това не се случва. Моделът на субективната икономика се различава от модела на реалната икономика, която всъщност е единствено важна. Не се случва това, което искаме и...следва криза. Кризата идва да намести и напасне реалния свят с този, който сме си представяли и ни " приземява". Ако разминаването между субективно и реално е прекалено голяма, идват фалити.

Мнозина се подведоха в последните години от растежа на цените на недвижимата собственост. Теглиха кредити, защото имаха високи доходи и- най- важното- имаха очаквания, че строителният бум ще е безкраен. Точно сред тези хора и фирми в момента има най- много фалити. Дори тези, които засега устояват, търпят загуби. Затова мислете за кризата като за едно пречистване на икономиката от неконкурентни и неспособни фирми и играчи, които нямат икономическо бъдеще! Хората търпят, но реалният пазар не търпи неконкурентоспособните. Те не движат обществото напред. Напротив. Те пречат и го спъват. Независимо дали става дума за наши роднини и приятели, добри или лоши, умни или прости, пазарът не търпи и изхвърля неконкурентните.

 И тук се намесва държавата, която с "връзки" по български или с корупция по европейски дава възможност на много фирми да печелят търгове и поръчки. Печели не по- добрият бизнесмен, а по- добрият далавераджия. Атаката срещу прогреса е явна. Тази атака, превърнала се в масова практика, доведе кризата в България. Не е вярно, че вирусът дойде от САЩ. И без него пак щяхме да сме там, където сме в момента, защото у нас почти няма или са прекалено малко световно конкурентни производства.

Да си дадем сметка кое българско производство се търси най- много в чужбина. Дори доматите и краставиците ни са внос, защото идват с по- ниски цени. Стъпили сме на най- плодородната почва на Балканите, а ни излиза по- скъпо сами да си гледаме зеленчуците. Е, точно тази ситуация не се оправя със субсидии. Тя се оправя с...криза. Правителството не трябва да развързва бюджета, който така и така е олекнал съвсем, защото ще налива вода в каца без дъно. Ще има още фалити, но те ще са полезни, защото ще остане читавото, българската икономика ще стане конкурентна. Ще останат тези, които са полезни и имат перспектива.

Това не ни е първата криза, спомнете си колко преживяхме до нея. Живеем си направо в една " безкрайна криза". Спомнете си колко хвалипръцковци направиха случайни пари, а колко други ги получиха в куфарчета наготово. Всяка криза отсяваше част от тях, след всяка криза те оставаха по- малко. Поживяха си като " господин за един ден" и вече ги няма, защото никога не са били истински бизнесмени. Така че кризата ще прочисти България точно от онези, които се наядоха наготово и пиха от кръвчицата на народа, от мутри, от нечестно забогатели, от измамници на най- различни нива. Ще останат професионалистите. Ще останат хората, които разбират световния пазар и могат да бъдат конкурентни.

И в момента има фирми, които печелят, кризата не засяга всички. Ако разберете кои са, ще се убедите, че на 90% те са " свестни и читави". Е, точно те са бъдещето на България. Лошото е, че далеч не са толкова много. Още по- лошо е, че държавата продължава да им пречи, а не да помага. А имаше толкова надежди в тая посока! Но това е друга тема.

Сред многото фалирали и тези, които тепърва ще фалират, ще има и малък процент случайно изгорели, хора и фирми, които просто не са подбрали правилния отрасъл. Нормално. Ако са читави, те няма да се откажат, а ще просперират в следващия си бизнесцикъл. Ако ли не, значи не са били наистина достойни, а само са се представяли за такива. Най- успешните бизнесмени в света са имали по един, два фалита, но от тях са извличали поуки и по- късно са преуспели.

Всъщност не съжалявайте фалиралите. Това е пътят на прогреса. Нужни са ни още една- две кризи, за да се изчистим напълно от мутрите и незаконно забогателите. Колкото и абсурдно да звучи, в дългосрочен план кризата работи за бедните.

Светозар Гледачев, ЗонаBG.info