Великият Орсън Уелс го помним с постановката на една радиопиеса /”Война на световете”/ и на няколко филма. Той обаче поставя и няколко пиеси, свързани с поучителни и до днес истории.

Младият гений получава държавна субсидия, за да направи „Макбет” по свой начин. Идеята на Уелс е да даде възможност за изява на талантливи чернокожи актьори, които до този момент се качват на сцената единствено в ролята на бавачката и иконома на господарите. Пренася действието на шекспировата пиеса в Хаити и за повече достоверност си изписва от острова група истински магьосници, практикуващи магията вуду. Те трябва за заместят трите вещици, познати ни от оригинала.

Хаитянските магьосници идват със своите барабани, мълчат от сутрин до вечер,  единствено вождът им Джазбо знае някоя и друга дума английски.

Минава премиерата, всички мислят, че е била успешна, единствено критикът Пърси Хамънд от „Ню Йорк таймс” е на друго мнение, което се оказва фатално за бъдещето на постановката.

Уелс се е свил потресен в един ъгъл и тежко преживява удара на критика. Тогава до него се приближава магьосникът Джазбо и пита:

- Шефе, този критик лош човек ли е?
- Да, той е лош човек – казва Уелс.
- Искате ли тогава на този лош човек да му направим БЕРИ-БЕРИ.

Уелс се съгласява, без да се замисли и без да разбере за какво става дума.

А Джазбо си тръгва, подхвърляйки, че на критика му остават 23 часа живот.

Вечерта барабаните на вуду магьосниците бият така, че на зрителите им настръхват косите.

На другия ден става ясно, че лошият Пърси Хамънд е умрял скоропостижно в леглото си.

То по  този повод Орсън Уелс се замисля дали тази смърт има някаква връзка със заканата на Джазбо, струва му се, че това едва ли е възможно, но казва, че не би било лошо все пак критиците да знаят, че на този свят има и БЕРИ –БЕРИ.

Сетих за тази история по повод арестуването на бившия военен министър Николай Цонев. Да припомня сакралните думи на прокурора Роман Василев при ареста: „Г-н Цонев, ще бъдете обвинен за престъпление - корупционно. Тъй като сте си абсолютен престъпник, като всеки един престъпник долу на земята!”

Това жестоко „Долу на земята!” се върти от два дни в публичното пространство, заклеймява се от правозащитници, адвокати пишат жалби до Европа, политици се надяват с него да разклатят правителството.

Много уважавам правата на всеки заподозрян, но както и повечето българи в случай като този изпитвам истинско злорадство.

Представям си как стотици, а може би и хиляди бивши министри, заместници и разни държавни и общински началници, прокурори и съдии, ченгета и т.н., хора, които вместо да управляват държавата в името на гражданите, са я ограбвали и продължават да я ограбват безмилостно, лягат вечер до своите съпруги или любовници, но не могат да заспят.

Въртят се в леглата, ослушват се, припомнят си разговори, които може би са били подслушани и записани,  и все им се причува, че Роман Василев и онези, качулатите, са вече пред вратата. И след малко ще ги поставят на колене.

Може от цялата работа нищо да не стане, но нека всички да знаят, че има Роман Василев.

Даже и на арестуваните през последните дни да им се размине с правосъдието, но страхът ще остане. Което не е чак толкова лошо като профилактика.

Вуду магията впрочем е оръжието на робите, загубили всякаква надежда, че на света има справедливост.

Плантаторите могат да ограбват техния труд, да ги пребиват до смърт, но не могат да им забранят да бият нощем барабаните си. И сигурно изтръпват, когато в хаитянската нощ прозвучават барабанни удари.

Тези дни и аз си купих от детския магазин едно барабанче, слагам го на коленете си вечер пред телевизора и като мярна някой от нашите плантатори почвам да удрям в някакъв си свой ритъм. Опитвам се да налучкам ритъма на хаитянското правосъдие бери-бери.

Снощи ми се дочу, че съседът над нас и той си е купил барабанче и се опитва да ми приглася…

Четете още на ЗонаBG.info