Факти, Анализи, Коментари
   7 Февруари 2023
 Коментари    Дискусия   
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Когато реферът реши да се прави на интересен
25 Март 2010
Той може да накъса играта на двайсет и двамата футболисти така, че да ги докара до побоища

Когато някой реши да се прави на интересен, а е н’ам-кой си, обикновено става смешно.

Когато обаче решилият да се прави на интересен е също толкова прост, но има свирка в устата, сиреч е рефер или натурил се в политиката, по правило става тъжно.

Човекът със свирка в устата е страшно нещо, реши ли да се прави на интересен. Той може да накъса играта на двайсет и двамата футболисти така, че да ги докара до побоища. Той може да скара феновете, да обърка сметките и касовите сборове, може да преобърне логичния ход на класирането, може да срине таблиците.

Нещо повече, човекът със свирката е в състояние - когато е решил да се прави на интересен - да превърне двайсет и двамата футболисти на терена в зрители.

Когато натурилият се в политиката реши да се прави на по-интересен от нашата игра, от нашия живот и се опита да ни превърне от играчи в зрители или скарани фенове, той също почва да надува свирката. Телевизии, вестници, радиа - всичко почва да му свири по гайдата. Той вади компромати /измислена от него дума/, внася вотове на недоверие /също лексика от неговия речник/, ангажира вниманието, троши пари, преобръща времето да върви обратно, в негова полза. Така нашата игра, животът ни, се превръщат във фон на оня с гайдата.

И най-простоватият запалянко знае, че добрият рефер, добрият изпълнител на законите на футбола е оня, който не се забелязва. Той, ако е кадърен, свири само когато трябва и по правило - рядко. Тогава играта върви, тогава нещото се случва талантливо и даже загубилите си казват: “Загубихме, но мачът беше хубав, играхме равностойно!”

И последният политически фен /може и да преувеличавам/ у нас вече знае, че сътворяването на интересност в политиката е съдийска тактика, която носи полза само на съдиите. Още повече, че в нашия случай се включват и самите съдии.

Както на терена реферът не е сам, а има на свое разположение странични съдии, така и в казуса на политическата интересност се замесва и съдебната система. Тя, като система, т.е. като нещо зависимо, почва да припява подир свирката, а понякога удря и дайре. Вдига флага без да има засада или обратното - не го вдига, за да могат заплатилите колкото трябва, да вкарат гол.

Така около нас се вдига политическата шумотевица, удрят се дайретата, движат се насам-натам черните автомобили и с налятия от нас бензин, като рефери, облечени в черни гащета, накъсват нашата игра.

Така нашият живот полека /свиква се с годините/ се превръща от тичане и вкарване в седене и чоплене на семки. Така нас, двайсет и двамата, от играчи ни превръщат в зрители на реферските глупости.

Футболистът е човек, който е задължен да мисли в работно време.

Велизар Велчев

Четете още на ZonaBG.info


последни в Коментари:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2023 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.