Защо в Пловдив в днешни времена не може да се състои едно министерство? Не че градът е неподходящ, не че няма всякакви – и кадрови, и инфаструктурен, потенциал да го осъществи. А заради това, че държавата отдавна, поне от 20 години насам, е така устроена, че не би понесла такова преустройство.

Областният управител Иван Тотев трескаво се втурна да търси места за настаняването на толкоз ми ти офиси и на жилища за още 580 чиновници. С което доказа, че е само отгласник на зададени от столицата позивни. И не се сети да се запита тия същите 580 човека дали ще се завтурнат към Пловдив, след като битието им в София е така добре устроено.

Не че няма логика и перспектива властта, в случая в земеделието и точно насред най-плодородната зона в Европа,  да се разпилее по най-естествените си центрове. В това отношение и министър Дянков, и местният губурнатор Тотев са абсолютно прави. И съвсем искрено си вярват.

Блажени те, несведущите – защото са млади и нямат спомена отпреди 20 и няколко години.
Тогава опитът дори на вездесъщия по онова време Тодор Живков да изкара само едно ДСО /държавно стопанско обединение/ - „Биотехника”, извън столицата, завърши със съдебно дело за шефа му Петко Данчев.

 Опитът беше в Пловдив. Напълно обяснимо беше по онова време изнасянето на ДСО-то, както беше естествено и определянето на неговия център. Но не по-малко естествена и предугадима беше реакцията на всички онези столични фактори, които рипнаха като един, за да доказват  грешката. Изплъзваха им се сфери на влияние и, съвсем не за пренебрегване, парични потоци. И я докараха на своята, напук дори на Живков.

В момента Дянков дърпа същия лъв за опашката.

Вадейки напред изисквания от Европа регионализъм, той с всичката спорност дали това е истинското самоуправление, което очакват от нас,  е на една стъпка пред колегите си от правителството. Но и в ентусиазма си, подгряван от лабораторни упражнения, е зад тях в практиката, която показва, че тук тепърва ще текат пари.

Европритоците в агросектора бяха възстановени след контрата, ударена ни от Брюксел. Доскоро мизата по тази линия беше 10-15%  комисиона за служителя, през който си спечелил проекта. Чува се, че вече стигнала 20 на сто.  Е, тези, дето взимат процентите, по-скоро ще сменят министъра, отколкото местожителството си от ВИП адреси в столичния град на новообозначени пребивавания под тепетата.

Не че няма решение. Нарича се електронно правителство. Звучи заклинателно, почти като прословутата електронна връзка между митниците и НАП, която беше медийно спрягана близо 15 години, преди да се осъществи. Ако стане,  ще означава, че министерството ще е навсякъде, без да е необходим контактът „очи в очи” и „от ръка в ръка”. И точно това би белязало истинската регионализация, когато властта е до всеки и всеки се ползва от властта, когато му е потребна, а не когато тя поиска от него да й се отчете.

Помнете ми думата, електронизацията на властта  ще се точи поне толкова месеци, колкото метри деляха митниците от данъчното.

Толкова ни е децентрализацията. Но може пък на Пловдив да отпуснат, за да не е валат, да е столица на културата. Още повече, че си го поискахме. То какви ли пари вървят там...