Новото мнозинство се цепна – да не кажем разцепи.

Раздели се на „мъжкари” и на „ощипани госпожици”.

Бойко Борисов и Волен Сидеров се прегърнаха в мъжка прегръдка и дадоха да се разбере, че се обичат. По братски, разбира се, да не си помисли някой нещо.

Волен нарече съперниците си за любовта на Бойко „ощипани госпожици”, които се държат „немъжки”. И така – Яне, Иван и Мартин се показаха не като мъжкари, а като мрънкачи. Тя и лексиката им е такава – интелигентска.

По друг начин говорят мъжкарите – те бият, гонят, анатемосват. Както е казал поетът: силно любят и мразят. От тази мъжка дружба Бойко печели временно спокойствие.

Е, ще дойде време да се чуди как да вкара един балкански националист в ЕНП, но още е рано да си слага този кахър в дневния ред.

Волен може да бъде радостен. Той най-после е легитимиран. Вече е част от властта. Бойко единствен го призна за нормален политик – по същия начин, по който ранният Първанов легитимира Милошевич с братски телеграми.

То, впрочем, и Милошевич си беше мъжкар, но всички видяхме как свърши. И докъде докара страната си. Не е лесно да си мъжкар на Балканите.