С. е на 24 години. Не е българин, семейството е дошло тук от бивша съветска република още в началото на 90-те. Майката все още не може да се оправя с езика. Затова и доста време минава, преди да разберем какво точно е станало. Много е развълнувана, от това речта и съвсем се обърква.

Синът и е в комуна, влязъл е за втори път. Предишният път е изкарал 3-4 месеца и е излязъл, самонадеяно решил, че вече е " готов". Само че не бил, твърде скоро тръгнал по старому  и в разгара на поредната серия задигнал един джиесем. Хванали го, арестували го, завели дело. Пуснали го под гаранция. Още след излизането от ареста момчето пожелало само пак да влезе в комуна, обадило се, приели го.

Мястото е защитена къща край София. Към момента на разказа беше там от 6 месеца и се чувстваше много добре. Сенките от миналото все повече се отдалечаваха, ръководителите на програмата бяха много доволни от него, имаше голям напредък. Да, но делото влезе в съда и С. го осъдиха ефективно. В този момент разбрахме за тази история. Започна борба за С. да не влиза в затвора, където с него няма да се работи, където просто ще лежи в една килия и ще общува с престъпници. В комуната той се беше включил активно във всички дейности, работеше, спортуваше, връщането му към реалния живот бе просто видимо.

 Само че нито едно от предприетите действия не дадоха резултат, С. бе отведен с белезници от комуната и вкаран в затвора. Хората от програмата не го оставиха, посещаваха го в затвора. Един, два, три пъти. На четвъртия той отказа да излезе на свиждане.

Защото в затвора пак беше започнал да друса.

Преди десетина дни полицията в Пловдив задържа организирана група за търговия с хероин. "Мозъкът" на групата я ръководил от затвора.

В момента друга подобна драма се разиграва, този път с момче от Благоевград. Заради куп ръждясали железа в мазето на изоставена текстилна фабрика, то е осъдено на 6 месеца затвор. Престъплението е извършено преди години, делото обаче излиза едва сега. А момчето вече втора година е в комуна и е много добре.

Присъдата е издадена и никой у нас не може да я промени, оказва се. Майката на момчето писа на Президента с молба за помилване, отговорът е " Вашето писмо е оставено без уважение". Очевидно още един млад човек, положил толкова усилия да разкъса омагьосания кръг на наркотиците, ще бъде върнат насила в него.

Наскоро майка на момче от Бургаско се обади по телефона и изплака: " Две години беше в затвора в Кремиковци, по- зле е откогато влезе, не е имал и ден без хероин."

След като Президентът отказа помилване на момчето от Благоевград, майка му е изляла цялата си болка и отчаяние в писмо, което завършва така: " Ако не могат да се намерят средства за нормално и адекватно лечение на наркозависимите ни деца, то намерете средства за построяване на национално гробише, защото броят на зависимите вече надминава хиляди и ежедневно расте.
Там те не търсят отговорност от никого, а и не искат помилване..."

В страните от Европейския съюз, към който се присъединихме, законодателството позволява ефективна присъда да се изтърпява в място за дългосрочно лечение. Ако случаите с момчето от Благоевград и С. бяха станали в някоя от тези страни, те биха останали там, където са в момента на издаване на присъдата - в случая в комуната на Бетел в София- с условие да останат до определен срок време, обикновено два пъти по- дълъг от постановената за затвор. Това щеше да се доказва и контролира през определен период.

Тези момчета щяха да продължат да работят по програмата, а системата в тази конкретна комуна е самоиздръжка, т.е. те щяха да продължат и да работят и сами да изкарват прехраната си. Щяха да са на защитено място, далеч от наркотици, алкохол и дори цигари. Щяха да утвърждават в себе си навици, които да им помогнат някой ден в реалния живот. Вместо това, държавата смята за по- целесъобразно да ги прати в килията, където няма да има какво да правят по цял ден, освен да усвояват престъпни умения от съкилийниците, да стават лесна плячка на дилъра от съседната килия и да чакат данъкоплатците да ги изхранват. Това е положението. Някой да говори тук за справедливост, за целесъобразност или за хуманност? Нищо такова...

 Конвенцията на ООН за наркотиците от 1961 г. е първият международен документ, който застава зад принципа за лечението, обучението, рехабилитацията и социалната интеграция като алтернатива или като допълнение на наказанието в случай на престъпления, свързани с употребата на наркотици. В доклада си за 2004 г. Международният съвет за контрол на наркотиците, който е контролиращият орган за изпълнението на конвенциите на ООН за наркотиците, също препоръчва лечението като алтернатива на затвора за наркозависимите. Тази препоръка се повтаря и в следващите доклади. През март 2009 година на среща във Виена бе приета новата десетгодишна стратегия на ООН спрямо наркотиците. Бе отчетен пълният провал на предишната политика "Война на наркотиците", която даваше превес на борбата с трафика. Новата стратегия за идните десет години поставя на преден план животът, здравето и средата на зависимите.