Най-съществените изводи от поредното законодателно изборно упражнение вече могат да се направят, пише в анализа си Ясен Бояджиев.

Първият извод е вече убийствено банален, но няма как да се пропусне и този път – правилата на изборите пак се определят в последния момент. Вторият извод, въпреки опитите да се създаде известна привидност за обратното, е също до болка познат – отново няма никакви фундаментални промени, които да направят изборите по-честни.

Най-напред почти без обсъждане пропаднаха всички опити да се намали допотопността за сметка на модерността в изборния процес. Пак няма да има електронно гласуване, пак ще се гласува зад белия чаршаф в "тъмната стаичка", а не "на гише". Тази привързаност към традициите не е безобидна. В единия случай тя намалява изборната активност, особено на по-младите и образованите, както и на живеещите в чужбина. В другия – традицията е част от основния проблем на българските избори – манипулациите и по-специално купуването на гласове.

Под лозунга за борба с този проблем бяха приети няколко промени. Те обаче в огромната си част няма да намалят възможностите за измами. Най-много да доведат до модификация на някои от тях.

Избирателят, например, вече няма да може със снимка да докаже за кого е гласувал, но пък ще може да си влезе с готова белязана бюлетина и да излезе с празна.

Наказанията за търговия с гласове се повишиха, но разкриващите я също няма да могат да снимат или записват, така че престъплението става напълно недоказуемо. Ако пък случайно се докаже и се стигне до присъда, няма да има нови избори в съответната секция, а отнемане на купените гласове. Ще е много трудно обаче да се докаже за кого са пуснати тези гласове, за да бъдат те после отнети.

Бяха приети символични жестове, като задължението да се изписва, че купуването на гласове е престъпление. Обаче единственото радикално предложение за ограничаване на търговията и други изборни далавери – преброяването на бюлетините в регионални центрове – бе отхвърлено без никакво колебание от мнозинството на БСП и ДПС.

Фиктивната мажоритарност

Така стигаме до двете най-шумни „нововъведения”. Те обаче потвърждават следващия основен извод, който е също стар и познат: като по правило промените в изборните правила, освен че се правят в последния момент, са плод на пресмятанията на мнозинството за това кое би му дало предварително предимство в конкретната конюнктура.

Предлаганата „мажоритарност” например е напълно фиктивна и лицемерна. Хората, които според президента много искали „да гласуват за лица, а не за партии”, всъщност ще изберат за депутати 31 познати партийни дейци, които освен мажоритарни ще си бъдат и пропорционални кандидати. А ако някой от избраните след това стане примерно министър, на негово място ще влезе следващия от партийната пропорционална листа, за когото естествено никой няма да е гласувал мажоритарно.

Освен лицемерна обаче, привнесената мажоритарност е трик за изкривяване на резултатите, който ще донесе на БСП и ДПС 15-20 депутатски места повече, отколкото биха спечелили иначе. Първо, защото за разлика от класическия мажоритарен избор, победата ще се присъжда в един тур на спечелилия най-много гласове, без да се изисква да е получил поне половината плюс един от гласовете. Така в повечето случаи партията с най-много пропорционални депутати в един район, ще спечели и мажоритарното място. И второ, по-малките партии ще бъдат допълнително ощетени, защото пропорционално ще се разпределят вече не 240, а 209 мандата.

Няма нужда да се доказва дълго, че и второто „нововъдение”, за двойното повишаване на бариерата за коалиции от две партии до най-високото в Европа ниво от 8 %, е трик от същия род.

Кое от всичко това ще бъде прието, зависи единствено от сделката между БСП, ДПС и третия фактор, опитващ се да се намеси в сметките – президента. В края на краищата след поредния законодателен напън свободният избор още повече заприличва на дирижиран жребий.

Ясен Бояджиев, DW