Странни работи стават в последните седмици у нас. Сякаш пъзел се реди, но тук квадратче, там квадратче – все нещо не пасва както трябва.

Мастити изследователи например отчитат, че качеството ни на живот никакво го няма. В сравнение със Скандинавия например. Иначе ако ни сложат до Сомалия, сигурно сме по- добре. Но ние се подредихме в редичката със скандинавците, така че с тях ни мерят. Не стига, че сме бедни-  дотам, че дори пари назаем няма от кого да поискаме, ами и най- богатите ни пак не можели да си позволят неща, които по- бедничките на Запад сколасват да си доставят. Направо ми домъчня за богатите ни. Не предполагах, че дотам са я докарали, иначе другото всички си го знаем.

И за здравето ни вещаят разни прокоби, в това същото време се правят едни сметки на високо ниво, които касаят много хора и са страшни.

 От една страна, 1 млн души у нас вече не били здравно осигурени, което ще рече, че и джипи дори си нямат. От друга страна, аптеките спряха да продават лекарства без рецепти. Което ще рече, че държавата се опитва да натика неосигурените в осигурителната система. За да започне джипито обаче да им издава рецепти, те трябва да си платят вноските. Повечето очевидно нямат пари за това. След което държавата ги наказва, като ги кара да плащат по 20 лв за частен преглед само за една рецепта за аналгин например. Е, чак аналгин не, но пак нещо, дето човек честичко го пие. Излиза, че от едната страна има минус, от другата страна ги е подпрял друг голям минус и- както знаем още от шести клас – два минуса правят един плюс. Надявам се да не е в полза на гробищата, но , като се замисли човек, за къде другаде ще е, няма да е за самолетите за Канарските острови например...

Още по- интересна е връзката между парното и демографската политика. Ако не си си платил парното, няма да вземат детето ти в детска градина. Кой гений измисли тази релация, не знам, но  наистина си я бива.

И друг интересен парадокс, в различна област, но все пак достатъчно драстичен, изпъкна тия дни. От една страна държавната телевизия БНТ реализира с успех поредицата „Голямото четене”, пътуващата библиотека обиколи страната и навсякъде се намериха сърцати хора, помъкнали под мишка любимата си книжка, за да я споделят с някой друг, в дневния ред не само на телевизията, а и в живота, поне за известно време, се появи книгата като фактор и всичко това ме накара да повярвам, че не е изчезнала напълно породата на четящите хора, на духовните хора, че словото все още не е съвсем затлачено от материалните ценности.

 И в същото време идва новината, която срива всички тия крехки оптимистични чувства – закриват училищните библиотеки, книгите отиват за претопяване. Нали това е същата държава, която издържа телевизията, която от своя страна толкова време говори за книги?! Или нещо бъркам. Това да закриваш библиотеки и да претопяваш книги намирисва направо на геноцид. После как ще накарат децата да четат книги...

В бързината да се реагира адекватно и на предстоящи избори, и на външни и вътрешни кризи, кой знае какво още се задава на хоризонта. В същото време народът е омаян от зрелищата, които го заливат от екрана – пеещи айдъли, пиян Тошко Славков, красива Гала, заядлив Милен Цветков, хипнотизатори, ясновидци, страшни преживявания...Сякаш се задейства механизмът, погубил навремето Римската империя- колкото повече зрелища на арената, толкова повече разруха отзад. Обаче – дай на народа зрелищата, без хляб може и да изкара...Впрочем народът очевидно кара известно време на вафли с меламин, ама кои са вафлите, никой не казва...То ще си проличи.