Радостно е, че и мен ме предвидиха. Първо ми доставиха известна радост с идеята да ме броят за "млад" водач. Поне на хартия работата изглеждаше опечена. После пък се сетиха, че на известна прилична възраст човек не се държи като неуправляем контейнер с хормони и му е присъщ известен разум в повече. Направо ме реабилитираха, няма да ми вземат нито точки, нито ще ме карат да карам с 10 км по- малко. Ако искам, и нощем мога да си карам. Обаче накрая пак са на път да ме пипнат, защото новият водач си е нов водач и всъщност на прага на изпита по кормуване съм съгласна напълно с идеята, че доста километри трябва да измина, докато се науча като хората...

Авантюрата да вземам книжка на години, когато хората вече са забравили, ми дава уникалния шанс да погледна отвътре какво се случва с курсовете за шофьори, а и погледът ми върху пътя е достатъчно необременен. Може би, освен задължителната усмивка, някой може и да се позамисли.

Истинска тръпка е да седнеш за пръв път в живота си зад волана, да ти покажат кой педал за какво служи, лостът напред- назад и да ти кажат " тръгвай" направо в движението. По -рано имаше полигон като слънце в Пловдив, сега там построиха купища магазини. Така че обучението става на принципа на " или се давиш, или се учиш да плуваш".

На някои учебни коли пише" Тръгва странно. Спира внезапно". Така си е, и в Закона за движение по пътищата, който успях да науча за отличен, го пише черно на бяло. 31 часа ти дават възможност, съдейки по себе си, да се научиш да караш кола и да караш по правилата в уличното движение. Сравнително прилично. До осмия час някъде ми липсваха по още един крак и една ръка, по- нататък това се поизчисти. Спрях да кръстосвам ръцете още на третия час, голям успех. Инструкторът ми е по- млад от сина ми, така че викът му "Момиче!!!" искрено ме забавляваше. Като цяло нямам никакви забележки срещу обучението и по теория, и по практика, в конкретната пловдивска фирма "Евелин". Напротив, срещнах внимание, конкретна загриженост, професионализъм. Няма как да знам другаде как е, но тук специално хората наистина си гледат работата. Само се чудя защо на колата, вместо ония стряскащи и позорящи надписи, не пише :"Единствен кара по правилата"...

 Спирам си, както е положено, на знак "Стоп", / с отбелязване на знака, момиче/, до мен обаче някой рязко профучава с мръсна газ, после свива наляво без да даде мигач и изобщо само за секунди направи поне три нарушения. По един такъв се случваше, горе- долу, на всеки час по кормуване, понякога и повече. Да не говорим, че карайки с разрешената допустима за населено място скорост от 50 км/ч, виждах единствено задните номера на коли, които ме изпреварваха където и да се появя. Понякога така скоростно, че от номерата нищо не се четеше...

Друго прясно впечатление ми е от таксиметровите шофьори. Един най- сериозно ми обясни, че те имат разрешение да карат в града с 10 км над допустимата скорост. Което ще рече- със 60. Той обаче караше с 80 и то по поледица. Светнах го за липсата на подобна екстра в Закона, но не знам дали ми повярва. Пак хубаво, че ме закара жива. Мисля, че ми се разсърди малко.

Друг един беше безкрайно любезен, влязох в таксито му точно след урока по теория за пътните знаци. Всяко пътуване си е едно упражнение, като погледнеш, хайде сега ми казвай за знаците, помолих, готово, каза той. След което минахме покрай знак " Забранено паркирането и престой" и той си премълча. "Това какво беше?", питам аз невинно." Де да знам", признава водачът. Оказа се, че май всички знаци му бяха пълна енигма. Както стана ясно по- нататък, дошъл от Родопите, навремето там взел книжка за камион и т.н. Е, не са всички таксиметрови шофьори като него, но и двама ми стигат на пътя, ако съм зад волана с крехките си умения и сигурност, за да ми объркат всички представи.

Откак стъпих на пътя като шофьор, и друго впечатление ми се натрапи. Защо непрекъснато хората се оплакват от катаджиите, това съвсем не ми е ясно. Ами че хората, ако глобяваха за всяко нарушение, то неглобен шофьор нямаше да остане на пътя. Много по- спокойна бих се чувствала, ако те наистина бяха по- начесто на пътя. Ама не са.

 И паяците, като вдигат коли, по какви критерии ги вдигат- също дълбоко не ми е ясно. Толкова много возила си седят точно до знака за забранено паркиране по разни завои, закриващи видимост, никой не ги пипа, вдигат някакви други коли, но явно още не съм дорасла в това отношение да го разбера...

Предстои изпитът по кормуване. Малко ме е страх. Обаче на един от часовете на кръстовище ме блъсна отзад, както изчаквах в учебната кола да се освободи пътя, един водач извън споменатите в началото категории. Инструкторът се уплаши за колата, друга една курсистка, която возех, се уплаши за себе си, на мен обаче дори не ми мигна окото. Щом, казах си наум, на такива идиоти дават книжки, и на мен ще дадат... Впрочем, стискайте палци. Че иначе, с това пълно познание на Закона за движение по пътищата, такова мрънкало става от мен, никой няма да иска да ме вози...