Служителите на НАП са обезпокоени. По-скоро са обидени.

Тези, които работят честно, са обидени, че ги слагат в общия кюп.

Тези, които са в играта, са обидени, че са изоставени от хората, които пишат правилата на тази игра.

Да ги успокои първо при тях отиде един заместник министър. Нивото обаче вероятно им се е сторило ниско.

Вчера нивото на посещенията се вдигна до тавана - на крака им отиде министър -председателят.

Вместо да ръководи потъналата в преспи държава, Сергей Станишев пожертва от ценното си време, за  да изрази „пълната си подкрепа и доверие на правителството към ръководството на НАП и всички служители на агенцията".

Станишев не допусна за миг, че в залата може да има и корумпирани - поне толкова, колкото има във всяка държавна структура, която работи с чужди пари и събирането на тези пари може да бъде повлияно от субективни фактори.

Премиерът можеше елегантно да направи някакво разграничение и да каже, че застава само зад всеки ПОЧТЕН човек. И да сложи точка на изречението.

Този израз обаче му се е сторил сигурно прекалено груб и той се изрази далеч по-витиевато: „Лично аз заставам зад всеки един от вас, зад всеки професионалист и почтен човек в агенцията."

Ха сега разбери дали всички до един са почтени професионалисти.

По-важното е, че служителите са разбрали, че държавата и партията нямат намерение да отстъпват и ще се борят за опазване на всички тайни. Ще се борят срещу обругаването и няма да си признаят нищо.

И ако на някой му е минало през акъла да си каже всичко - заради обидата, сега ще стисне зъби - вече има защо. Иначе ставаше страшно. Не само за Сергей Станишев, но и за поне две правителства преди това.

Ако премиер беше Бойко Борисов, задължително щеше да каже, че застава зад почтените, а ако хване някой в крачка, лично ще му забие два шамара.

И народът щеше да се кефи.

Днес никой не се изкефи на защитата на Сергей Станишев.

След такива думи на човек му става тъжно и му се иска чак по-скоро  да си намери друга държава с друг министър -председател.