Г-н Мартенс, президентът на ЕНП, изкара някой и друг ден в България, колкото да бъде употребен от един политик, който е голям само в неговите очи. Господата Борисов и Цветанов си го закачиха като някоя подранила мартеница на реверите и тръгнаха да се правят на интересни.

 Няма лошо.

Открай-време се знае, че интелигентен човек с политика се не захваща, а ако това се случи – то ще бъде наистина. По тая причина няма какво да придиряме на г-н Мартенс. Той явно е на нивото на г-н Борисов и през цялото време на визитата си намираше за твърде престижно да го демонстрира.

 И в туй също няма лошо.

Човекът идва, говори някакви неща за дясното, ама не съвсем за дясното, ами за центърдясното. Значи централизмът на г-н Борисов вече изместил автентичното дясно не само от обичайното му място, ами и към центъра. Тоз профанизъм няма как да бъде подминат, тъй като няма връзка с реалните политически факти.

 Няма лошо Бойко да си седи в центъра, той обича да е център на вниманието. Само че някак си странно се получава. Лидерът на СДС г-н Мартин Димитров сърдит, че всичкото внимание на президента на ЕНП паднало било върху ГЕРБ, формалния и неформалния й лидер, и свежия полъх, който те олицетворявали. Това е политическа безвкусица. Наместо да се изрепчи на г-н Мартенс, че размества десните партии както му хрумне и че, без да се съобразява с материала, ги поставя в услуга на г-н Борисов, Мартин Димитров иска да фокусира светкавиците накъмто пъпа си.

На г-на Борисов бих припомнил, че никоя партия не е спечелила от предизборното викане на духове. Напротив. Спиритическите сеанси за подкрепа на една или друга предизборна имитация всеки път са свършвали плачевно. Г-н Костов много добре е запомнил урока от 2001 г. и затуй се направи, че не вижда гафовете на Мартенс и на Борисов. Генералът много скоро ще си бере плодовете.

Едно, че кампанията му го изолира, и друго, че материалът му не струва. Ако човек се замисли над чикагската му авантюра, ще стигне до впечатляващия извод, че по капацитета си г-н Борисов не е нищо повече от материал. По всяка вероятност нашите десни го знаят. Въпросът е знае ли го г-н Мартенс.