Тя е с къса прилепнала дантелена бяла рокля, вълнени чорапи, подвити под коляното, жълти обувки на висок ток и перо на главата. Преминава бавно и съсредоточено през гъмжилото хора. Където мине, става шпалир. Проследяват я с поглед дълго, след като се разминават с нея.
- Тая държава наникъде не отива, народът полудя- коментира кондукторът на автобуса, докато шофьорът се мъчи едновременно да следи и необичайното видение, и качващите се пътници. Затваря вратите неохотно. Знам защо. В средата на автобуса е седнала жена с омотан черен шал на главата и отнесен вид. Мирише ужасно. Клошарка. Кондукторът се навежда към мен и доверително прошепва:
- Абе мирише, ама ще я изтърпим всички, какво да я правя. Такава ни е държавата...Аз поне хора не изхвърлям...
Бързам за автогарата, автобусът за далечния град още не е подреден на пероните. Жена на към 60 допушва цигарата си, оглежда се къде да изхвърли фаса и :
- В тая държава няма къде да си хвърлиш фаса даже...
Мачка фаса с ток и хвърля нов къс пас:
- И тия кренвирши и сирене...Не ги е срам, ще ядем ний не знам какво. Ега ти държавата...
Тук не издържам и подхвърлям:
- Абе вие гледайте сега някой да не ви отвлече автобуса, щото го прецакали в съда...
- Аз съм на късо разстояние- казва тя. -Ама то в тая държава нищо не се знае...
Маршрутът е дълъг, има обичайна спирка за кафе край Шейново. Навремето там видях в полето жив тигър, ако щете вярвайте, разхождаха го двама на връв. Сега тигър няма, обаче и заведението го няма. По- точно - опожарено до корен. Местен загадъчен тип си пие кафето в бараката отсреща. Питам го какво е станало.
- Палнахме го. Не може така. В тая държава е така...
Иначе, сподели загадъчният, тигърът още го има. И крокодил имало. Жив зоопарк. Само кръчмата палната. В тая държава е така...И клати многозначително глава.
Една от крайните ми цели е посещение в болница. Хем известна и на ниво. Клиниката е по ортопедия, стаите пълни с натрошени хора, една обща тоалетна на етажа, една санитарка и три подлоги. Звънци до леглата няма. Ако се мерне добронамерен придружител на един, тутакси го подхващат от няколко места. Що така?
- Щото такава ни е държавата- отговаря безразлично единствената санитарка.
Държава ще рече обществено устройство и ред. Управници. Не си ги харесваме, то е ясно като бял ден. Те са виновни за всичко.
Въпрос на време е някой калпазанин в трети клас да се оправдае с държавата, като го хванат с ненаписано домашно.
Ама наскоро стана ясно, че както ние не си харесваме държавата, така и тя не ни харесва. Чувствата ни са взаимни, с една дума, за справка - изказването на Бойко Борисов в Чикаго.
Така че какво толкова. Такава ни е държавата...