Може ли всъщност църквата да има спор с държавата ? Може, ако Църквата се идентифицира с държавността.
В понеделник група хора, самообявили се за интелектуалци, излязоха с поредната си подписка. Този път те идат да подкрепят църквата в спора й с държавата.
Ако читателят е забравил, съдът в Брюксел отсъди онази част от Българската православна църква, представлявана от Максим, да се разбере най-сетне с частта от същата тази църква, представлявана от Инокентий. Съдът на Европа въобще не постави под съмнение съществуването на хората, представяни в България като алтернативен Синод.
И тъй, дежурните интелектуалци, забележете, подкрепят БПЦ в спора й с държавата. Може ли всъщност църквата да има спор с държавата ? Може, ако Църквата се идентифицира с държавността. То е все едно материята и духът да са дотолкова преплетени, че да са едно и също.
Истината е, че в БПЦ, наричаща себе си официална, никога не е ставало дума за нещо друго, освен за материална изгода. Но в случая важното е, че съдът не прави разлика между т. н. два синода. Той се произнася само по начина, по който държавата третира едните и другите. Защото вярата не може да бъде алтернативна.
Самата мисъл обаче, че някаква общност, към която принадлежим, взема отношение към случващото се в БПЦ и приема гоненията срещу алтернативните синодали като недемократични, самата тази мисъл изкара из релси старците на Максим и на Първанов. Отвратителното в случая е, че между имената в Подписката няма нито един вярващ. До един те са атеисти, и като такива защитават не Църквата, а Държавата, представлявана в момента от техните патрони Първанов и Станишев. Не, че не знаем за какво е думата, но някак си е трудно да проумеем, че тъкмо тези имена тръгват срещу Европа и се изтипосват на представителна извадка на интелектуалците ни. Може и да има интелектуалци, във всеки случай имената им не са в подписката.
Има и нещо по-грозно. Възползвайки се от набеждаването им за интелектуалци, някои от подписалите са там в качеството си на високопоставени партийци, което автоматически политизира подписката. Това е и целта на занятието. Но нали нас ни имат за второ качество хора, защо да не си изиграят играта?
Отделно седи въпросът, че Европа въобще не се впечатлява от подписки, особено когато касаят решения на нейните независими институции. Този факт иде да каже, че подписката е за вътрешна употреба и касае само и единствено егото на участниците в нея. Не може да си до такава степен безбожник, та да ставаш съучастник в елиминирането на една група вярващи от друга група, само защото последните са официализирани и обслужват партийната ти принадлежност. Подписки като тази нямат никаква практическа стойност, но те са доказателство за нечистоплътната връзка на една партия с една синодална върхушка. Както имената, тъй и титлите звучат гротескно, когато са персонажи в гротеска.