Все се чудя как Денят на Съединението ни от 1885 година все още не е станал най-големият български празник.

Само фактът, че събитието не се е случило в днешната столица, вероятно пречи да се вземи това историческо решение.

Денят Трети март наистина дава повод за патриотични чувства, но той има поне два недостатъка.

Първо няма как на този ден да не изречем по някоя благодарност към нашата Освободителка – Русия. Което пък е в противоречие с новата ни атлантическа  ориентация.

Второ – Трети март дава повод за ораторски изцепки от типа „…и турското робство продължава и днес”. Което пък влиза в противоречие с днешната коалиционна политика.

Ако преместим националния ни празник на 24 май, тогава ще се наложим да обърнем по-специално внимание на българската култура и писменост. Което води до излишни разходи.

Денят на Съединението е най-близък до философията на управляващите ни от 120 години насам.

„Съединение”, „обединение”, „съгласие” – това са най-любимите думи на българския политик. Те водят до исконната политическа мечта – в родината ни да се възцари всенародна любов.

Край на гнусната предизборната риторика , на вотовете на недоверие, на стачките…

Колко хубаво го каза нашият президент в новогодишната нощ:

„Повече от всякога – пред лицето на световната икономическа криза, имаме нужда от съгласие; да работим заедно – един с друг, а не в безсмислено противопоставяне.”

Всъщност Първанов обедини  в едно философията и на Съединението, и на Червените ескадрони, които трябва да донесат „ вечна правда, вечна обич по света”

Досега се налагаше да имитираме известно противопоставяне в името на демократичната система, но световната икономическа криза ни дойде дюшеш.

Остава открит само въпросът дали този призив да „работим заедно” означава разделяне и на правата, и на отговорностите.

Например Георги Първанов отива в Узбекистан, а човекът от народа Гъбчо Гъбев повежда делегация в Киргизстан.

Президентът Първанов отстрелва козел, на ловеца от Н-ската ловна дружинка Иван Петров му се пада да отстреля диво прасе.

Президентският приятел Х.Х., откраднал 7 милиона, връща парите и те се разделят на всеки българин по левче.

Така се реализира и лявата идея за всеобщото равенство.

Изобщо – чакат ни вълнуващи времена.

Да живей Съединението!