И до днес чакам от Глобул този проклет роуминг, или поне извинение за убитото ми самочувствие.
Мобилният оператор “ГЛОБУЛ” непрекъснато тръби из медиите, че е едноличен собственик на 4 млн абонати. Собственик в смисъл, че се държи с абонатите си, колкото и да са те в действителност, като роботърговец.
Преди двадесетина дни реших да пътувам до Италия. Като новоизлюпен бял човек реших, че трябва да активирам роуминга, на който имах право. Обадих се на съответните телефони и подтелефони, чух безизразните и въртящи се до втръсване гласове, а накрая попаднах на автентичния глас на оператор.
Дамата много възпитано и малко механично тутакси възприе желанието ми да се почувствам европеец, помоли ме да изчакам, а минута по-късно ме уведоми, че “роумингът ми е активиран” и след половин час ще мога да го използвам. Е, не ми трябваше толкова скоростно, но само след два дни ми дотрябва.
Пътувах с автобус, жена ми също бе горда европейка с роуминг на шията. Минахме границата и зачакахме сигнал. Нищо. И на двата телефона. Сърбия се изниза, влязохме в Хърватска. По някое време жена ми се сдоби с роуминг. Аз обаче, като последен нещастник, напразно очаквах да ме споходи щастието. Някъде в Словения жена ми телефонира в България и помоли нейна близка да разбере защо роуминга ми го няма никакъв.
От Глобул се учудили и я посъветвали да набера някакви цифри и да чакам, а в случай, че не успея, да потърся начин да се свържа лично с тях. Набрах цифрите и зачаках. Чакам до днес. Нямах никакво намерение да посветя пътуването си на “Глобул”, тъй като пътувах с автобус заради пътешествието като такова. Не мога да намеря добър тон за обяснение на случилото се. Чувствах се омотан в кълбо от косми или конци, едно от онези, заради които някакви учени хора получиха Антинобел. Не разбирах защо ми причиняват това. Реших, че в най-добрия случай компанията ме е взела за някакъв досадник, за когото роумингът е прищявка. Че защо пък да стават съдружници на прищевките ми. Взели са ме за обикновен носител на информацията, с която затрупват медиите, а те пък затрупват нас и ние като актуални баламурници се хващаме на въдиците им. След като се хванеш на въдицата, и да се откачиш, белегът остава. Хващал съм такива риби. Но не съм си и помислял, че самият аз съм потенциална такава.
По принцип съм недоверчив. Признавам, бях сигурен, че ще ми извъртят номер, независимо от наличието или липсата на причина. Онова обаче, което ме уби окончателно, бе фактът, че носех със себе си и телефон с карта на М-тел, картата бе с отдавна изтекъл срок, на практика невалидна, но ми позволяваше да правя снимки. С безгранично удивление установих, че вторият телефон ми праща сигнали всеки път, когато навлезем в нова държава. Оказа се, че М-тел била възнаградила абонатите си с автоматичен роуминг. Значи все пак имах роуминг и макар да не можех да го ползувам, изпитах малка човешка радост. Не знам защо реших, че моят оператор Глобул ми е отнел нещо, на което имам право и при това съм си го поискал, а М-тел ми го дава, без да съм го поискал, сякаш за компенсация.
Не зная вредите ли са повече в случая, или ползите. Зная със сигурност, че пътешествието ми бе лишено от чара си, нагласата ми бе непоправимо манипулирана, а емоциите ми се изкривиха до степен да намразя самия себе си заради капана, в който сам бях влязъл. Трябва ли да добавям, че отивах на гости и роумингът просто ми трябваше. Но това в Глобул не ги интересува. Аз и до днес чакам този проклет роуминг, или поне извинение от оператора за убитото ми самочувствие. Но онова, което ме довърши, бе фактът, че по никой начин не можех да се свържа с тези оператори и да им кажа какво мисля за тях. Обичам да си казвам. Но те явно не обичат да им казват.
Добре е Глобул да престане да повтаря баснята за 4-те милиона. Семейството ми с нетърпение ще чака края на договора с тях. Но това не променя нищо. Защото те са недосегаеми. Те са монополисти, които са се съюзили с други монополисти, за да ми отнемат онова, на което имам право. Сега не се изненадвам защо в България най-бавно и най-неадекватно падат цените на мобилната телефония, както и на роуминга. Те печелят дори когато не изпълняват договора със собствените си клиенти. А това е неприемливо.