Не е за вярване, но онези, дето най-често се явяват пред публика, са и най-тъпи. Медиите, особено електронните, имат неоценимата заслуга да съхранят за поколенията всичко речено и смотолевено, че даже и покритото в спонтанното раздвижване на устните. В големите господарства общностите се радват даже на нискокаратните бисери на политиците си, щото ги разведряват. У нас обаче тъпотията вече не може и да ни разсмее.

Излиза някой Румен Петков и, воден единствено от омразите си, с най-сериозен тон търси причината за неудачите си в самотните сънища на г-ца Татяна Дончева. После, решавайки, че и опозицията все пак има пръст в неговото сваляне, започва да й прикачва епитетите, с които тя вече го е възнаградила.

Първенецът на скудоумната ни политика Станишев пък може да бъде видян как заканително псува или пак тъй заканително преглъща псувнята си всеки път, когато опозиционен лидер го засегне. Каруцарската психика на премиера се е отразила по неподражаем начин и на лексиката му. Трудно намира той думи за опозицията, но като ги намери, способен е да ги повтаря и упоението му расте заедно с неговото смаляване. Силно притеснен за оредяващия електорат на партията си, Станишев ни най-малко не се посвени и опита да зариби първолаците със слово, което те въобще не пожелаха да чуят.

Мигове след това с достойна за амплоато му повратливост успя да прехвърли вината за софийския боклук на Христос и на неговия наместник във Ватикана. Виртуалната му одиозност го докара до там да обяви, че за последните три години бил привлякъл 15 млд евро инвестиции, включвайки в невероятната цифра и спрените пари от ЕС. Премиерът, разбира се, ни най-малко не се смути от факта, че слушателите не са видели дори 15 лева от тези 15 млд. Той също тъй много обича да повтаря и потретя първи копки, както и да представя за нови разни брадясали новини като тази за милиардите за БДЖ.

Когато му сервират новината, че твърдите му фенове са десетина процента, той отговаря, че опозицията е импотентна. Версията за неговата образованост и произтичащата от това интелигентност предизвикват сериозни съмнения. Близостта му с министър Вълчев пък е направо шокираща. Би могло да се твърди, че са нещо като двойната Лотхен. Ще отбележа, че най-накрая и Станишев получи подаръка, който заслужава – тухла от 1869 г. 

Г-н Първанов, президент, направо обира точките. Последно щял да вика силистренския кмет в София. Разговорката му от последните дни с Бойко Борисов е бисер на тъпотията. Общо взето, каквото повикало – такова се обадило. Гърнето и похлупакът. Актуалното твърдение на президента, че някой бави завода за боклука с меркантилна цел, вбеси Борисов и той отвърна със заплахата, че за пореден път сваля доверието си от дипломираното си копие. Оказа се, че и двамата искат разследване, стига боклукът да не се политизира и партизира, което, впрочем, отдавна се е случило и дори може да се каже, че нас боклукът ни управлява.

Още бисери. Вицепремиерът М. Плугчиева, специалист по всичко, радостно споделя че “мозайката й се е подредила”, на което Бойко Борисов отговаря “Плугчиева да си отвори стенограмата”, тя пък си я отваря. След като съветва някакви хора от сродни набоклучени общини как по-широко да се отворят за неговия, Бойко все пак вметва да го правят внимателно, “за да не си намалят живота на депото”. Въпросните лица обаче явно предпочитат своя живот пред този на депата.