ВМРО се върна там, от където тръгна. През годините истината за нелегал-ното зачеване на тази формация бе премълчавана, забутвана в ъгъла, въздигана до ранга на конспирация, а самата тя бе съживявана с изкуствено дишане от силни десни формации, вкарвана в парламента, рециклирана от медиите, вкарвана в диалога с Македония, самозаплашвана за повдигане на рейтинга си и т.н. Никога обаче никой и по никакъв повод не каза кой и в какви епруветки зачена това политическо недоразумение.

Сега обаче всичко си дойде на мястото. Ако сценарист бе предначертал случилото се в пловдивския Общински съвет, пак нямаше тъй сигурно и тъй точно да лъсне задника на войводите. За нещастие то се случи на гърба на гражданството и на онез, които гласуваха за една определена партия, а получиха кмет от друга. Циркът доказа и онова, което ние и без-друго си знаехме: че думата е за една алчна формация, чието присъствие във властта се дължи на парите на други алчни индивиди, които точат и пият кръвта на Пловдив.

Не знам дали някой нормален човек в хода на вчерашния ден си е помис-лил дори за миг, че демокрацията има някакъв шанс в този Общински съвет. И не просто демокрацията в чистия й вид, а нейните принципи, нейната система от ценности. За да се получи картина на изкривеното управление на града ни, не е достатъчно да се анализират цифрите. Не е достатъчно и да се вкарат в употреба определения като предатели, покупка, продажба или просто българска работа. Тук става дума за един дълъг, много дълъг ден, в хода на който определени лица от няколко политически сили посте-пенно и като търговци на плът, защото те не са нещо различно, си вдигаха цената, та чак до сюблимния миг на пустосването и пръждосването на г-н Кюмюрджиев от поста му на председател. Може този г-н да е всичко друго и какво ли не още, но той е доказано почтен. Т.е. точно такъв, какъвто не е нужен на хората от ВМРО, БСП, Атака и пр. нужници.

Открит стои въпросът как така г-н Кюмюрджиев и неколцината около не-го, а по-точно 15 от 51, не видяха и не предотвратиха кулминацията на цирка. А ако са видели или предусетили, защо не напуснаха сесията, та да оставят опонентите си да се прегръщат, без да им се налага да го крият.

Пловдив определено би всякакви стандарти, влезе в новините без изгледи да излезе от тях, стана за смях с вайкането на г-н Славча, че друг вече щял да бъде кмет на Пловдив, а той оставал кмет на пловдивчани. Сега вече той пак си е кмет на една дума, а остави за кмет на пловдивчани г-н Кюмюрджиев. Дойдохме си на думата, дето се вика. Щото какво го топлят г-н Славча пловдивчани, него го топли градът като такъв с всичките му прилежащи терени, обекти, пояси и шевици.

Ако пловдивската община е своеобразна лаборатория на злото, ако от нейните кулоари произлизат критериите за ляво и дясно, за управляващи и опозиция, ако от нейните мазета се изравя добре съхранената пъпна връв на една или друга формация  /или деформация, ако е важна думата/, то този ден все пак си струва преживяването. ВМРО и Атака са само абревиатура и дума, съдържанието липсва. Претенциите им за дясното бяха до тук. Има справедливост. И тя понякога се стоварва като наказание.