С П Р А В О Ч Н И К

До запенените иранофили.

Историята на един народ се запечатва в неговия език. Търсите по една повтаряща се буква в няколко думи и веднага обявявате : имаме общо с шумерите, иранците и марсианците, а не виждате че 90% от българските думи имат същия корен като другите славянски езици. За дерящите се русофоби е добре да знаят ,че руснаците не са единствените славяни. Много е трудно за озъбените на изток и надупени на запад да видят, че изобщо не е нужно да учиш специално руски , македонски или словашки за да го разбереш, но за да разбереш един иранец или индиец ........ Никой не може да ме убеди че просто сме минали през славянските народи и хоп.....вече говорим техния език -помислете колко устойчив е един език. Пример-цигански, дори без писменост, винаги малцинство и въпреки това и до днес циганите от Унгария се разбират на техния език с циганите от България. Промените от времето и разстоянието са на ниво произношение, диалект,и навлезли чуждици, но никога на ниво корен на основния запас от думи.




За произхода на не славянските чуждици приети с времето като български: Помислете колко думи навлязоха в българския език през последните 100 години само от английски, преди това от немски и френски. Защо навлизат ? Защото със всички езици е така : липсващите термини се заемат от доминиращите страни и народи , по-технически и културно напреднали или заради модата по-високо се ценят техните термини ( всеки иска да подражава на богатите и силните, това обяснява защо в нашия език няма чуждици от цигански произход , например, въпреки няколко вековното ни съжителство) Същото е ставало и в древността-шумерите са имали единствената солидна държава по това време и всички вземали по нещо от нея, после персите и т.н. Ето така се оформило голямото семейство на индо-европейските езици към които спадът френски, английски, български и много други.




И така, драги самозвани етимолози, не търсете под вола теле- ще ви се отели вола. Сами виждате, че световната наука на ниво генетика доказва общия ни славянски произход, езика ни го доказва недвусмислено, историята и географията също са единни по въпроса. Затова аз казвам ЗДРАВЕЙТЕ БЪЛГАРИ, НИЕ СМЕ ЧАСТ ОТ СЛАВЯНИТЕ и можем да се гордеем с произхода си,а турски мекерета е имало и по вазово време , има и сега. Никой не ги спира да отидат в Турция ( подмиите се преди това )но не им стиска защото ще се върнат много "уважавани".Да ме извинят истинските турци-уважавам ги като съседи, но не и техните български мекерета.

Благодаря Ви БГ за изчерпателната публикация. Беше ми много интересно да я прочета и това ме успокои като видях ,че надежда има, че не всички са заблудени.

На заблудените от училище, трябва да се каже да прочетат ИЗВОРИТЕ, а не пропагандата, присъстваща и днес в учебниците ни относно "славянския" ни произход. Механизмът на фалшификация е много добре описан от проф. Петър Коледаров:
"В някогашния социалистически лагер действаха специални комисии от „надеждни” български и от съответните „нарднодемократични” страни историци. Те съгласуваха представянето на събития и процеси, за да се премълчават неприятните факти и страници от общото минало. Никога обаче решенията не биваха в полза на българите, а тъкмо обратното – за тяхна сметка. Твърде поучителен е примерът с Македонския въпрос, който се разглеждаше като резултат от „шовинистичните стремежи на българите” и се признаваше съществуването на отделен македонки език. Нещо повече – за улесняването на кремлинската балканска политика, почиваща на плана да се създаде социалистическа федерация на полуострова, бе обявено съществуване на тракийска и добруджанска нация, разроени пак от българската нация… Главната задача на тази комисия от историци бе да закрият съществуващи и неблагоприятстващи факти, особено ако са свързани с ролята и участието на Русия…
Началото на тази практика може да се отнесе още преди Освобождението и да се свърже с видния наш историк проф. Марин С. Дринов – един типичен пример за съчетаване на искрено родолюбие със заслепената преданост на старите русофили… Същият историк остави като наследство на историографията още една погрешна теза, която вече в продължение на повече от столетие ни отклонява от една от най-важните истини за прабългарите: техният брой, произход и отношение към славяните, а оттам и от правилното разрешение на въпросите за основите, върху които са почивали образуваните от тях държава и народност, т.е. етногенезиса на българите като нация. Началото и обяснението на заблудата следва да се отнесе към времето, когато славянофилите в Русия започнали най-после кампанията си в защита на „братята българи”, страдалци под игото на султана. Изпърво сред руската общественост се надига негодувание…защото дунавските не могли да се различават от волжките. С авторитета си проф. Дринов лесно разсеял възникналото недоразумение с твърдението, че Аспаруховите българи били една незначителна „орда”, скоро загубила добитото с насилие господство над славяните, които вземат връх и поради това съвременният българин бил „еднокръвен брат на славянското семейство”…
Незадоволително и в погрешна посока е потърсено и решението на въпроса за произхода и прародината на прабългарите, както и за обхвата и местоположението на техните държавни образувания преди достигането на Долни Дунав от Аспарух…
До края на ХІV в., когато българите падат под османско иго, етническата им цялост се запазва на юг от Карпатите, междата на гористата и гористо-степна област в Долни Днепър и Северозападното Черноморие, както и в пространството до Черно, Бяло и Адриатическо море, независимо, че сред тях в днешната Албания, Епир и Тесалия се заселват чужди етнически групи… Загубата на българския елемент в тези области се предхожда от преливането на маси от техни еднородци в словашката, унгарската, украинската и гръцката народност. От … (този) …процес изброените народи получават… значителен принос от ценности, с които българите оплождат и развиват съответната тяхна държавност и местна култура." (Петър Коледаров, Горко на побеждаваните)
Били са "повече от пясъка в морето" собствено ПРАБЪЛГАРИТЕ, а не СКЛАВЕНИТЕ. А пък СЛОВЕНЕ (не склавени) е друго (пра)българско име, както пише в старобългарските извори - "словене, сиреч блъгаре". Да не говорим за силната културна изостаналост на склавените от онова време, също описана в гръцките извори, като напр. император Лъв VІ (ГИБИ-ІV): „За храна употребявали просото и обикновено се задоволявали с малко, понеже трудно понасяли другите тежести на земеделието. Те предпочитали да прекарват времето си свободно и без труд, отколкото с голяма мъка да се сдобиват с разнообразно ядене и пиене.”
Интересно откъде историците ни черпят информацията, записана в учебниците по история, че склавените били снабдявали прабългарите с храни и дълбокоумно правят извода, че (История на България, т.ІІ, БАН, София – 1981): „Векове наред славяните се занимавали със земеделие и скотовъдство, лов и риболов. И през VІ и VІІ век земеделието и скотовъдството били техен основен поминък.”
Да, ама не, казват съвременните им очевидци. Освен това през VІ – VІІ в. склавените още не са познавали дори грънчарското колело, известно от много хилядолетия пр.н.е. Така че кой е строил българските каменни градове и българската държава на духа? И още многобройни факти, които не позволяват склавенски произход на българите – тогава и днес.
За същността на прабългарския държавен и народен бит, също има сведения, като например статуята на българин-земеделец в Цариград, изразяваща характерна особеност на българския народ точно по същото време (или преди него), когато склавените се „задоволявали с малко”, живеейки „свободно и без труд”. Затова причините за евентуалното частично сходство са съвсем други, но за това няма място в настоящия коментар. Накратко може да се каже, че влиянието е от арийските създатели на държави и култура - (пра)българите към другите народи, а не обратно във всички области, включително езиково. Тази народна култура (специфична вяра и обичаи, музикални тактове, песни и т.н.) е запазена у българите, и липсва у наследниците на склавените и днес. Все пак трябва да се уточни каква и откъде е извадката например от Русия, защото там са живели и волжки българи и други сродни народи, както е известно. Проблем е и липсата на данни за българите в Сърбия от западната ни граница до река Морава, част от които може и да са посърбени, но едва ли гените им могат да се променят за толкова малко време. Доста неясноти има при тълкуването и интерпретирането на резултатите от това изследване, но в основата си то потвърждава (пра)българската връзка с индоиранците, а и с по-стари народи, както предполагат напоследък немалко български историци. И какво значи "между"? Чрез такъв подход ние можем да сме "между" много и най-различни народи. Такава постановка издава желание непременно да бъдем свързани със склавените, макар и като "особен вид". Просто трябва де се каже, че по принцип сме индоевропейци, но не сме склавени, макар на някои територии, които по-късно са населени и от склавени, множеството стари българи да са запазили относително етническата си характеристика. Както пише и Петър Коледаров. Затова с тях сме по-близки. От друга страна, трябва да се припомнят твърденията на царете ни Симеон, а по късно на Асеневци (Калоян в преписката му с папата), че имаме общо с основателите на Рим. Поради което царете ни носят титлата "цар на българи и ромеи". Изобщо, има достатъчно данни за българския произход, ако не се пренебрегват или „тълкуват” преднамерено.
Като допълнение към горното ще посоча, че що се отнася до българския език, чрез него може да се отиде много по-назад във времето, чак до шумерите. При това съвпаденията са БУКВАЛНИ И МНОГОБРОЙНИ, а не приблизителни и далечни, като при други езици, търсещи връзка с древните цивилизации (последните могат да се видят в интернет). А тези думи ги има и в памирските и кавказки езици, където са живели българите, така че не може да се твърди, че са изначално склавенски. Защото много от тях са разпространени чрез старобългарския език, наричан неправилно днес старославянски (като се правят опити да се търси и някакъв староруски). Този процес е констатиран от руския философ Густав Шпет, който казва кратко и ясно: "Кръстили са ни по гръцки обичай, но са ни дали български език".
Ето някои шумерски думи, много близки с български (ШД): куша – кожа; зу / зуби (зъб), ИГИ – око и лице (=диал. очи – лице; Измий си очите!); ХАЛ – горна част на бедро (къл-ка); ГУ.СА – мускули на шията (гуша); ГУ.СИ – събира, сглобява (гуши, сгушва, гъчка – свива и сбива), ГИ.СА – вързоп, сноп (гуш-ка – сноп навита прежда, гуш-ка – сърма и гуша на птица – сноп-зърна); А.РИ – опложда (яри и ярец – пръч; петел яри кокошка; пръч яри коза; ярка – млада кокошка, яре – козле); ЛУ.БИ – драг, мил, дума за привързаност (люби); АБ.АШ – баща и по-възрастен, по-голям (бащ-а и бачо / бако – батко); ПЕШ – дете, син (пижо, пич, пишлигар); ХУ.АШ / ХИ.АШ – дете, младеж (куш-ле, хъш); БУР.ШУ / БУР.ШУ.МА – вдовица на владетел и жена, глава на семейство (парясана – разведена, паряс-ва – развежда), ША.ЛА – жали; КА.ЛИ – заклинание, магия (къл-не); УРИ.НА – светилище, храм (урина вода – ритуална светена вода; ВБ), САР.ДА – обижда (сърди); А.БИ.ЗА – отчупено каменно парче, къс (буца, а може и обица – някога винаги са били със скъпоценен камък; ЕИЗБ); ПА.ДУН – планина, предпланина, степ (падина – целина или нива между два върха; ЕИЗБ); ШУ.РИ – стиска ръце (цири, църка – стиска-дои); ДИ – тръгвай (дий, оди); ДА.МЕ – говори (дума); КА – говори (кае, каа – казва); ТИ / ТЕ – близо до, приближава (до, иде); ГА.РА.АН – китка, връзка (гранка – клонка и снопче навита прежда); ЛИШ – лъжица; КУШУ – тесто, паста, слуз (каша); СА – мрежа, сноп (акадски шету – сито, т.е. сноп нишки в мрежа; предлог с / со / със – обединява, събира); ТАГ / ТУК – тъка, тъче; ТАГ.ТАГ – тъкачен стан; ЕРИН / ЕРИМ – ярем; ШЕ.ЛУ – метал (желязо); СУ.ГАН – материал от металургията (чугун); ША.ГА – убива, измъчва (жъга – муши, жег-ла – муше-ща); ПИ.ЕН.ДУ (пенду) – петно (диал. питна); СУ – мълния (сеѝ, сияе – излъчва, блести, сева – удря мълния); ХУ.СИ.ХУ – дива гъска (гъска); А.БУ.ХУ – бухал; сила – агне (шиле); хул / хул-ла – пръстен, кръг (коло, коле-ло); хар / хар-ка – пръстен, колело (хоро, кр-ъг); ким – кам-ък / кам-ен; губа – къпе; дуга – страдание, мъка (тъга); атах – помощник, помагач (ятак) и още много.
Ще припомня отново, че шумерските думи са транслитерирани от шумеролозите приблизително, защото шумерската фонетика е неизвестна, така че може да са звучали и по-близо до българските. А когато към думите, се прибави приликата в знаците и представите, това става още по-вероятно. Особено важно е това, че много от съвпаденията са с първични знаци и думи, което според шумеролозите, е остатък от най-стария шумерски език, на който са създадени знаците. Може би трябва да си припомним посочената във волжката история прабългарска писменост "самра" (макар шумер. държава да е имала и други имена). От друга страна, само посочените в тази глава думи от „мъртвия” шумерски език, са много повече от смятаните за тюркски остатъци в езика ни, дори да не се вземат предвид граматичните прилики, посочени по-горе. Но все пак съществуват и още, при това много силни сходства, подкрепящи тази статистика, както ще видим.
Многобройни са примерите и на акадски паралели, а в някои случаи съвпадението е двойно, като при шумер. ГАБА (натрупва, куп и кол, пилон), еднакви с бълг. с-куп-чва, куп, кубе, капа, гъба и др. (=куп) и копе, копие (=остро, кол), която на акадски е преведена като камару, еднаква с бълг. камари (трупа) и камара (куп).
Чудно защо никой не се е заел да проучи сериозно тези близки прилики. А те както казах, се потвърждават от българските народна вяра, обичаи и знаци, както и от (пра)българските знаци, останали по стени, пещери и светилища.
(цитираните примери са част от предстояща да излезе нова книга за българската връзка със старите цивилизаци; там са посочени и изворите.)

Изводите на академик Ангел Гълъбов са абсолютно верни, но представени в генетичен план. Българите са индоевропейски народ съставен от: индоарийски племена; скитски (сака) племена, в това число и най-западните скити - траките; индо-скитски племена като тохарите например, както и гръко-македонски наследници на войските на Александър Македонски. Имат разбира се и ираноарийски и дардски примес. Това е така, защото основните български племена са от Памир/Хиндукуш/поречието на река Аму Даря, а по-голямата част са от Северозападна Индия и най-вече от поречието на реките Инд и Сарасвати. Например оногондурите са по произход от прославената древна държава Гандхара (Gandhara), произнасяна и като Гондур, и населилото се сред нейното население в средата на IV век племе Хионити (OIONO), пристигнало от тохарските райони на Тарим/Гансу. Така се получава името Оногондури на изселилото се в 515 г. население на тази страна на запад. Подробно изследване на произхода на отделните български племена и времето и причината за тяхното изселване можете да намерите в книгата "Нарекоха се българи" от Стоил Стоилов. Може да се закупи в книжарница "Българска книжица" до Кристал на ул. "Раковски" и "Руски". От нея ще разберете от къде произлиза името "българи", кой е Мадарския конник, каква религия е почитал кан Аспарух и много други неща


Абсолютно съм съгласен с горе написаното. Заблудата за славянизма на повечето учени идва от това , че има голяма езикова прилика но никой не си дава сметка ,че всъщност тези други славянски са взели нашия оригинален Български език за основа на техните езици.Може и да си мислите ,че това са само празни приказки но , ако се замислите кой е имал империя по времето когато тези народи са нямали своя собствена държава. Дали част от тези народи не са били поданници на тази империя? Тогава на какъв език са говорели и кой ги е обучавал и им е давал поминък? Но за съжаление на днешното Българско джудже му е трудно да се отърве от втълпения му през средновековието славянизъм . Той му виси като дамоклев меч на врата и му пречи да се изправи и да извика с пълна сила " НИЕ СМЕ БЪЛГАРИТЕ, СЛАВНИ АРИЙЦИ . НИЕ ВИ ДАДОХМЕ ЕЗИКА И ДЪРЖАВНОСТА, БЕЗ НАС ВСИЧКИ ВИЕ КОИТО СЕ НАРИЧАТЕ СЛАВЯНИ СТЕ ПОГУБЕНИ" Ето това е, ако един ден всички ние БЪЛГАРИ намерим сили да осъзнаем това то и дтугите ще гледат на нас с повече уважение.

Изводите на академик Ангел Гълъбов са абсолютно верни, но представени в генетичен план. Българите са индоевропейски народ съставен от: индоарийски племена; скитски (сака) племена, в това число и най-западните скити - траките; индо-скитски племена като тохарите например, както и гръко-македонски наследници на войските на Александър Македонски. Имат разбира се и ираноарийски и дардски примес. Това е така, защото основните български племена са от Памир/Хиндукуш/поречието на река Аму Даря, а по-голямата част са от Северозападна Индия и най-вече от поречието на реките Инд и Сарасвати. Например оногондурите са по произход от прославената древна държава Гандхара (Gandhara), произнасяна и като Гондур, и населилото се сред нейното население в средата на IV век племе Хионити (OIONO), пристигнало от тохарските райони на Тарим/Гансу. Така се получава името Оногондури на изселилото се в 515 г. население на тази страна на запад. Подробно изследване на произхода на отделните български племена и времето и причината за тяхното изселване можете да намерите в книгата "Нарекоха се българи" от Стоил Стоилов. Може да се закупи в книжарница "Българска книжица" до Кристал на ул. "Раковски" и "Руски". От нея ще разберете от къде произлиза името "българи", кой е Мадарския конник, каква религия е почитал кан Аспарух и много други неща

киро-факиро, ти мангал ли си или бургуджи и от къде знаеш какъв ми е произхода та да пишеш такива работи?

То бива руски гъзоблизец, ама тоя прекали. Ами що да не сме направо руснаци?