Представете си тясно таванско помещение в средностатистическа кооперация в един от търновските квартали, в случая “Бузлуджа”. Какво мислите, че има в него - буркани, квартиранти или никому ненужни вехтории. Верният отговор е най-близо до последното от изброените неща, с тази разлика, че вехториите са нужни, подбрани, подредени и в началото на концепцията за един бъдещ проект.

Идеолог на цялото това пространство и произтичащите от него размисли е 36-годишният историк Николай Колев. Когато през 1994 г. започнал да учи история, той и неговите приятели и колеги превърнали малкото таванче в място за редовни сбирки, Тъй като темата за историята била ключова в техните разговори, постепенно таванът започнал да се пълни с предмети от историческо значение. Две години по-късно започнали да го наричат “Червения таван”. Причината е, че първите исторически фигури, които се появили там били, от ранга на Маркс, Енгелс, Сталин, Ленин, Димитров, Горбачов и цялото политбюро преди 10-ти ноември.

Никой от нас не страда от носталгия по комунизма, но всички се опитваме да разберем неговия генезис и да бъдем обективни към онова време, което все още в представите на нашите съвременници е обагрено в два варианта - или се възвеличава, или се демонизира, разказва Николай.

Както винаги, случайността буди любопитството. Когато негов съсед решил да изхвърли скулптура , която дълго време съхранявал на тавана си, той съседски я приютил. В момента торсът е с нахлупена руска ушанка и посреща посетителите на мини музея.

Когато се събираме, мастити исторически фигури се нареждат навън, по стълбището, защото няма място за всички, разказва още Николай. Като доказателство за неформалния поглед към историята, той показва бутилки със самоделни етикети “Пекинска скоросмъртница”, коняк “Енвер Ходжа” или водка “Сталин”, която е оригинална, защото е произведена в зората на цар кировото спиртоварство.

Стените в таванската обител са украсени с непрофесионални картини на вождовете на бившите социалистически страни, до тях се простират знамена, илюстриращи различни социалистически съревнования или годишнини.

Това знаме от съвършена червена коприна, с ръчна бродерия на лика на Владимир Илич, го открих, метнато върху кофа за боклук в кв. Варуша. Дори този, който го е изхвърлил като ненужна вещ е схванал, че някой се е трудил и си е бол очите да избродира перфектно лика на руския вожд и не е посмял да го метне директно в кофата, разсъждава той.

На специална лавица посетителите на тавана могат да видят още детайли, които олицетворяват онова време. Например парфюмите “Вечерная Москва” и “Сирень” , сапуните “Камбана”, наредени до томчета с избраните произведения на Йосиф Висарионович, които Николай закупил от уличен търговец. В една от книгите има нещо свръх любопитно, показва третата страница от изданието историкът. Тук някой си е играл и се е подписал като Сталин, освен ако не е самият Сталин, подписът е брилянтно повторение на оригинала, допълва Николай.

В инвентара на тавана попадат стари радиоточки, грамофони, радиоапарати, дори чаши със зодии, които навремето се купуваха за няколко лева от поляците по морето.

За да попадне човек в това общество, се иска само едно условие - да донесе нещо от онова време. Може да е кутия цигари “Феникс”, полускъсана двулевка или тирбушон с изографисано име на побратимен руски или чешки град. Минимумът е билетче от градския транспорт или купон за стол. Може и афиш за братска виетнамска изложба, провела се през 70-те. Всичко това те кара да четеш епохата, разказва още Николай.

По въпроса за книгите от онова време, той има специално отношение понеже работи в библиотека. Книгите показват как се променя политическата линия на партията. Интелектуалци, като Блага Димитрова и Радой Ралин преди 1948 г. пишат, възхвалявайки Тито, защото тогава сръбският вожд, Георги Димитров и Сталин имат общи интереси. След 1948 г., когато Тито се отделя и прави собствена политика, тези книги влизат дълбоко в библиотечните архиви. Подобна е съдбата и на други герои от онова време, като Че Гевара, или Мао Дзе Дун. На тавана портрет на Тодор Живков липсва, има обаче томчета със събраните произведения на неговата дъщеря Людмила Живкова.

Тук, на тавана, тази експозиция е като антиквариат за електронна търговия. Всичко е сгъстено и събужда интереса само на познавача. Ако експонатите влязат в едно истинско музейно пространство, ефектът от съприкосновението ще бъде съвсем различен. Знаете ли, ако към това се прибави и един интерактивен подход, с подходяща визуализация, тогава музеят може да бъде съвсем конвертируем на международния туристически пазар, разсъждава историкът.

България е хронология от епохи и всяка епоха има свое време. Така както Велико Търново не е само Царевец или Трапезица, така и онова време си носи нюансите. Жителите на Димитровград се борят да превърнат града в най-големия музей на социалистическата архитектура на открито. Музеи в Унгария и Чехия вече предлагат визия на соца, като подреждат еднотипни магазини каквито са били през 80-те например.

В България след книгата на Георги Господинов, посветена на носталгиите по социалистическите времена, няма продължение. Ако предложим на туроператорите да бъде изграден музей с всички екстри на комунизма - от измиване с “Веро” до приемането в пионерската организация, ще бъдем атракция, която ще даде възможност на всички да преоткрием онова време и по някакъв начин да се откъснем от него, за да бъдем и по-обективни, казва Николай Колев.

 По думите му авантюрата може да продължи и за най-младите, които след 10 години ще бъдат напълно не наясно с времето на техните баби. В крайна сметка трансформърите и всички подобни детски мутанти са ехо от утопичната литература...

Марина ПЕТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

. "Янтра ДНЕС" Велико Търново