Двайсет години след края на комунистическия режим и 2 години след влизането в ЕС България не е на висотата на очакванията, които предизвикваше сред партньорите си, посочва в анализ в неделния брой на парижкия „Льо Монд“ Франсоа Фризон-Рош.

Специалистът по България посочва, че след неотдавнашното съкращаване на присъединителни фондове заради измами, сега страната предизвиква такова безпокойство, че някои държави от ЕС споменават за въвеждането на предпазна клауза по отношение на правосъдието, предвидена в член 38 от Договора за присъединяване.

 От много години съдебната система, опора на всяка демокрация, е минирана от вихреща се криминализация на държавата и от корупция. Последният пример, който е известен като „аферата Борилски“, е илюстрация за това, изтъква авторът. Мартин Борилски, 24 годишен, студент 4-та година по право в Париж, е убит през юли 2000 г. в Париж с 93 удара с нож.
Въпреки събраните от френската полиция улики, предадени на българското правосъдие, заподозрените убийци – двама българи, които са успели да напуснат Франция, бяха оправдани от българския съд. Въпреки, че френските власти показаха голямо внимание към този случай, след 9 години краят му показа купено, гангренясало правосъдие.

Единият от двама обвиняеми, Георги Ж., е син на бивш високопоставен чиновник от образованието, който има голямо влияние в главния град на Черно море. Няма съмнение, че тази „присъда“ е отказ от правосъдие. Получена чрез корупция? Под заплаха?

 По повод изразеното „неразбиране“ от френския посланик по отношение на тази присъда, българският министър на правосъдието заяви пред телевизията, че съдебната система е „независима“.

Очевидно пълната безнаказаност, с която се ползват някои поради политически връзки и финансово влияние, е местна особеност. От много години сме свидетели на Балканите и в България по-специално, на феномена криминализация на държавата. Този феномен е най-опасната от проявите на икономическата престъпност и корупцията, които ЕС с основание посочва, се казва в статията.

 След падането на комунистическата „партия-държава“, държавният апарат – неговата администрация и правосъдна система - не е придобил способността да изпълнява регулаторните си функции и „доброто управление“.

Поради липса на политическа воля и квалифициран персонал, новите институции са използвани от групи, които се опитват да присвоят максимум ресурси. Не само парламентът, правителството, президентството, общините, Главната прокуратура, високите съдебни инстанции, полицията ... са засегнати, но също и политическите партии и медиите.

Бяха публикувани все още непълни списъци на многобройни хора заемащи отговорни постове във всички сектори, които в миналото са принадлежали към или са сътрудничили на службите на комунистическия режим. Някои висши представители на бившите служби за сигурност все още гравитират около властта по ефикасен начин.

 България е малка страна, нейните „елити“ са ограничени и във всеки сектор всеки познава всеки. Биографиите могат лесно да бъдат възстановени. Бивш американски посланик в София (Джеймс Пардю - бел. ред.) подчерта в язвителна забележка, че проблемът с организираната престъпност в България е, че е твърде добре организирана. Той правеше алюзия към връзките между бившата Държавна сигурност, разпусната в началото на прехода и главните управляващи на тези „икономически групи“ (произходът на чиито фондове оставя в недоумение всички западни експерти).

Два вида организирана престъпност съжителстват в България. Ако едната е създавана отдолу, управлявана от дребни гангстери и други дребни трафиканти от всякакъв вид, другата е организирана отгоре от образовани хора, добре информирани, които имат добри познанства в най-изгодни среди и разполагат с „портфейл от отношения“ в страните от бившето комунистическо пространство.

Първата група често се поставя в услуга на втората за извършване на долните си деяния. Всяка има своите кланове, своите сектори на привилегирована дейност, своето географско местоположение, етикет, и понякога се случва вълците между тях да се разкъсват помежду си.
Най-тежкото е, че от две десетилетия този малък елит на комунистическата номенклатура е успял да постави представителите на българската политическа власт под своя зависимост. Тя може да им влияе по такъв начин, че законодателните им решения да я притесняват възможно най-малко. Може да ги манипулира, даже да ги корумпира, за да печели време. Може да прибягва и до убийства, за да притесни конкурент, да уплаши антуражите или да „пренареди картите“, както се случи в края на 1996 с убийството пред дома му на бившия премиер Андрей Луканов (несъмнено твърде добре запознат с „финансовите ресурси“, разпръснати в чужбина от комунистическата партия) или през 2005 г., с убийството посред центъра на София на „банкера“ Емил Кюлев, близък приятел на действащия президент на републиката. Авторът споменава тук случаите Андрей Луканов и Емил Кюлев. Тези, които се опитват да разследват и да разкриват, в най-добрия случай са пребивани, като журналиста Огнян Стефанов.

Авторът на анализа споменава и случая с убийството на Георги Стоев и появата на книгата на Юрген Рот за организираната престъпност в България. Но в България, след няколко дни скандал мълчанието се завръща, безнаказаността продължава, изтъква Франсоа Фризон-Рош. Би било абсурдно и погрешно да кажем, че всички български отговорни лица са корумпирани, но мнозина се страхуват. Когато държавата се проваля, доминира законът на по-силния и, както казва една българска поговорка, „Преклонената главичка остра сабя не сече“.

 В този контекст българските власти - отляво и отдясно, сегашни и бъдещи, в състояние ли са да да дадат доказателство за политическа воля, както изисква ЕС? Не и в с сегашното състояние. Какво ще се случи тогава? Очевидно ще се дадат обещания на ЕС, дори ще се приемат по-добри закони, но няма да се прилагат или ще се прилагат зле. Няколко корупционни афери ще се избутат на преден план, за да разсеят общественото мнение, както например стигна до съд бившият директор на „Топлофикация“ София, хванат с ръце до лактите в меда.

 Освен няколко измамници с европейски фондове, и няколко съдии от по-нисък ранг ще играят ролята на изкупителни жертви. Остава само една надежда – това е Европа и в случая ще се предостави възможност, изборите за парламент. Противно на това, което се случва в Западна Европа, българското обществено мнение е в очакване на „повече Европа“. Докладът на Жак Баро, който наскоро бе публикуван, може да бъде ефикасен лост, за да се приложи електрошок преди тези избори. Ако нищо не се направи, ако Европа не отговори на исканията на общественото мнение, обещанията на властите, измъчени и в края на мандата, могат да минат за измама.