Благодетелят на сираци Христо Атанасов от Леденик ще търси работа за своите възпитаници в чужбина. Причината е, че мъжът, обявен за достоен българин и поздравяван от първите люде на България, е напълно отчаян от държавното безхаберие. Ние не просим милостиня, искаме единствено да имаме работа. Ще кача момчетата и момичетата на бусче и ще напиша на него, че сираци от България търсят работа. Сигурен съм, че в Германия, Швеция или Италия ще намерим препитание. Но каква реклама ще бъде това за България, пита той?

Атанасов е затънал в дългове, които вече надвишават 80 000 лв., но е категоричен, че няма да се откаже от грижите за младежите. Напук на мизерията и беднотията сега двама от неговите питомци вдигат сватба, а в приюта се грижат за 45- дневно бебе.

На ръба на мизерията, без пари, но с надежда, живее в момента достойният българин Христо Атанасов, благодетел на сираци. Въпреки несгодите утре той вдига първата сватба на младеж и девойка от приюта си в Леденик, които се харесали именно тук.

24-годишната Мария и 30-годишният Светлин са много щастливи, булчинската рокля вече е готова, днес ще купят костюмите на младоженеца и останалите сираци, за да се чувстват добре на сватбата. Тя ще бъде в ресторант “Кулата” в Леденик. Поканени са много гости и най-вече сираците и семействата, които са минали през дома на Атанасов.

Точно преди година Христо Атанасов беше номиниран като един от достойните българи затова, че е приютил 12 сираци в бивша ветеринарна служба в Леденик и се грижи за тях като за родни деца. За 15 години е отгледал 30 сираци, някои от които вече имат семейства и са го дарили внуци, които му казват дядо.

Цялата година ми беше като тунел без светлина, няма работа, няма пари. Едва преди два месеца намерихме малко работа, изкарахме някакви средства. Но борчовете, които имаме, не можем да изплатим. На когото дължа пари, ще се постарая да ги изплащам следващата година, разказва Христо Атанасов.

Колкото за сватбеното тържество - ще се оправим. Тези младежи не са виновни, че животът им е сервирал това, да са сираци. Другото правило е, че човек не си помни раждането и смъртта, но остава спомен с венчилото и сватбеното тържество.

Не тези деца какво друго им остава? На Бъдни вечер няма на кого ръка да целуват. На Заговезни - също. На Коледа и на Великден няма с кого да се съберат, защото не си знаят роднините. Тяхното събиране е тук, в Леденик.

Може да ме мислят за луд, че приютявам и се грижа за тези момчета, че им давам подслон и хляб, но как да ги оставя? Да се върнат на улицата ли и в мизерията ли, не може да си представи Атанасов.

Благодарение на кмета на Русе и кметицата на село Николово сираците от Леденик работиха известно време - чистиха дере. Хората в селото ги посрещнали много добре, осигурили им подслон. Освен това събрали дрехи и им ги дарили.

Атанасов разказа, че в София се запознал случайно с бизнесмен, роден в Русе. Той се обадил на зам.-министъра на културата Иван Токаджиев, който пък телефонирал на кмета на Русе Божидар Йотов и поискал съдействие и работа за момчетата на благодетеля.

Тук всички сваляме шапка на кмета на Русе, просто хората там могат да се гордеят с него. Сега пък собственикът на фирма “Ованесови” им подарява 10-местен бус. С него момчетата на Атанасов тръгват из България да търсят работа. Значи има и добри хора, казва Христо. Той разказа още, че бизнесменът Веселин Георгиев, бивш кмет на Велико Търново, също помагал на сираците. Собственикът на бензиностанция “Булмекс” също се отзовавал при нужда. Иначе Атанасов писал писма на Емел Етем и Емилия Масларова, като молел за работа, но отговор не дошъл. Пратил писмата още в началото на тази година. Поне да ми бяха писали два реда, не крие огорчението си достойният българин.

Купих съседната сграда до приюта и цяла година не мога да инвестирам в нея, разказва Атанасов. Намеренията са там да направи по един апартамент за момчетата, за да се почувстват като хора, да имат удобства, за които само са си мечтали. Да се задомят, да отгледат децата си.

Наскоро великотърновец дарил пералня и домашно оборудване. Много сме доволни и благодарни. Но трябва да направим така, че моята бригада сама да си изкарва парите. Здрави са момчетата, нормални, искат да работят, а не да се връщат всеки ден с наведени глави и да не смеят да ме погледнат.

А младежите вече са обучени и квалифицирани в почистването на паркове, гробищни терени, поддържане на озеленени площи. Вършат и тежка, мръсна работа. Неотдавна се наложило да почистят дълбок язовир. Къртовски и опасен труд. Слава богу, всичко минало добре. Но получили 15 000 лв., а изхарчили 18 000 лв. Пак се оказали на загуба.

В момента в голямата къща в Леденик при Христо са останали десетина момчета. Останалите си имат свои домове по селата, където пак Христо им купува къщи. Не е лесно да се хранят десет гърла, всеки ден ми трябват около 200 лв. за това. Често ги храни в ресторанта на Леденик, където вече е задлъжнял с над 1000 лв. Но пък собствениците го разбират и все още не връщат момчетата.

В момента Христо е прибрал 20-годишно момче, което е почти сляпо. Какво да искам от него да работи, няма си никъде никого, от улицата съм го взел. И въпреки всичко младежът помага в къщната работа. Имахме час при доц. Алексиева в София да го оперират и ще прогледне, но не можем да съберем пари. Операцията ще струва най-малко 1000 лв. Атанасов разказа, че водил Наско при търновски доктори, но те направо се подиграли и казали, че нищо не може да се направи. Намеренията са другата седмица в предпразничните дни Наско да замине за София. Момчето разказа, че при Атанасов се чувства много добре, има сигурност, подслон и уважение.

Достойният българин живее с борчове от 80 000 лв. Наскоро банка, откъдето взел кредит да си купи нова кола, си взела автомобила, защото не можел да връща парите. Не, не се моля за подаяния! Най-лесно е да протегнем ръка и да тръгнем да просим, ние искаме да работим, казва Атанасов. Той се ядосва на тези, които му обещали да помогнат, но забравили бързо после. Лично Сергей Станишев му казал, като му връчвали наградата за достоен българин, че ще прати екип в Леденик, за да види как живеят. Каза, че може да осигури работа за момчетата. Досега - нищо. Все пак на местна почва Марияна Бояджиева и Красимир Кандиларов са тези, които наистина имат отношение. Като стигна дъното, подават ръка. Има и друг благодетел, който дава продукти за момчетата. Не са ми капризни децата, все се оправяме.

Въпреки отчаянието, от 45 дена в приюта на Атанасов има нов живот. Сираците си имат бебе - Даниел. Родителите са от приюта. Благодетелят е създал всички условия на майката Емилия бебето да расте живо и здраво. Младото семейство разполага с малко апартаментче от две стаи, в момента таткото е на работа в София. Изпратих го с моя син за няколко дена да изкарат някой лев за Коледа. Атанасов се старае да осигури пълноценна храна за майката, за да кърми момченцето. Ходят редовно на консултация, бебето се гледа по всички правила. Може за другите да няма плодове, но за Даниелчо ще има сокчета, радва се Христо. Той призна, че дори заеми взимал само и само малкото юначе да има всичко.

Как ще прекарате Коледа и Нова година, питаме Христо. Той навежда глава и казва с болка, че засега няма нищо определено. Срам ме е да отида да се моля за ядене. А тези момчета на мен разчитат. И като трябва да се съберат на Бъдни вечер всички на трапезата, не трябва да си лягат гладни. Пък и мечтата на младоженката Мария е да си има малко телефонче с капаче.

Не зная как ще тръгне новата година, казва Христо Атанасов. Но ако не намери пак работа в България, ще тръгне за чужбина, където е последната му надежда. Ще надпиша 10-местното автобусче, че сираци от България търсят работа. Ще тръгнем по света. Сигурен съм, че в Германия, Швеция или Италия ще намерим работа. Но каква реклама ще бъде това за България пред Европа.

Преди няколко години Христо купил стар празен ресторант в Дряновец, за да го превърне в работилница и да осигури работа за момчетата. Но ресторантът си стои празен, защото няма пари да го превърне в цех.

Много са ми казвали - защо си усложняваш живота с тези сираци. Напъди ги, сам по-добре ще се оправиш, имаш си семейство, двама синове. Но как да ги оставя, сърце не ми дава?

Дълги години при Христо е преживявал и 63-годишният бай Кольо, който дълго странствал из страната. Сега дядото вече не е в приюта, защото сам се оправя с несгодите.

Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ

в. Янтра ДНЕС Велико Търново