Златка и Стефан Стефанови се върнаха към живота три години след смъртта на Таня

Тe са грейнали от щастие, което не се описва с думи. Три и половина години след смъртта на дъщеря си Таня, която бе 13 години в будна кома, Златка и Стефан имат нов смисъл в живота си. Най-важният човек за семейство Стефанови от Велико Търново си отиде от белия свят на 23 години през януари 2005 г. Въпреки любовта и силата, които имаха двамата родители, за да й вдъхнат живот, и въпреки надеждата. Златка вече е на 58 г., а бившият военен Стефан е на 60. За много хора, страдали колкото тях, изборът да се грижиш за дете на 4 години би се сторил нелеп. Или поне странен.

Година проучване, отказ и обучение, за да станат приемно семейство

Искате ли да си вземете едно дете от дом, за да прекара с ващите деца тази Коледа?

 Може би, но вече сте закъснели, защото проучването на социалните служби е дълъг и тромав процес и накрая може да ви откажат. Такъв е законът, служителите от отделите за закрила на детето нямат вина, но винаги те отнасят гнева на евентуалния благодетел.
Месеци след смъртта на дъщеря си Златка и Стефан се чудили дали да тръгнат по дългия път и да опитат да станат професионално приемно семейство, а след това и осиновители.

Оказало се, че пътят е много дълъг и много труден и отначало на Златка било отказано, защото била много емоционален човек. След още курсове и обучения накрая ги одобрили. През август 2008 г. Стефанови получили Марина /б.а – името на детето е сменено/. Тя била малка палавница, която знае много за възрастта си, и чаровна. Като всяко дете на 4 години.

„Нашето решение бе по-скоро спонтанно, защото сме си говорили да осиновим дете. Да не сме сами, да опитаме пак да има слънчице у нас. Спираше ни възрастта ни и липсата на средства. Сега, след като сме трима, аз се водя детегледачка на детето и ми дават 220 лева. Държавата дава за дете в приемна грижа по 165 лева на месец. Това не е малко, като си спомня какви мъки и липса на държавна политика сме изживели с Таня…”, през радостни сълзи разказва Златка. Бившият военен Стефан е строг като всеки мъж, но също не може да скрие влагата в очите си. Двамата пък не могат да потушат щастието, което блика от тях, и бързат да говорят за Марина…

Трудно е – тя им казва мама и татко, но си има родна майка

Не можеш да видиш предварително детето, за което искаш да се грижиш като приемни семейство или дори това, което искаш да осиновиш. Всичко става по документи, но имаш право на конкретни изисквания – например малкото слънчице да е бяло и със сини очи вместо с тъмна кожа. Златка и Стефан не са виждали предварително Марина, но я обикнали от първия миг, а тя почти веднага започнала да им казва мама и татко.

Нищо че Коледа още е далече, момиченцето вече е получило поне 10 коледни подаръци и вече си е пожелало… живо бебе, кученце и котенце.

Родната майка на това будно и с голяма фантазия дете е някъде в чужбина. Но няма отказ с декларация от нея. Понякога вижда Марина, защото детето има спомени как изглежда тя. Надеждата за Стефанови е това дете да остане завинаги с тях. Иначе могат да бъдат нейно приемно семейство до навършване на 18 години.

ВМЕСТО КОМЕНТАР: Спомням си как през 2003 година в. „Борба” гостува на Златка и Стефан и как те се молеха за чудо пред Таня, която лежеше неподвижна в легло. Как Златка всяка вечер слагаше на масата три прибора, независимо че всъщност бяха само двама… Чудото обаче така и не се случи. Сега обаче те имат своя втори шанс за щастие, ако системата им позволи. И без да вярват в чудеса.

Нели СУКОВА

в. Борба, Велико Търново