ЕП подкрепи създаването на Синя карта на ЕС, която да привлича висококвалифицирани имигранти за работа в икономически сектори, в които има недостиг на работна ръка. В момента повечето висококвалифицирани имигранти предпочитат дестинации като САЩ, Канада или Австралия, поради фрагментираността на европейските трудови пазари. Депутатите приеха изменения, които да дефинират по-ясно рамката на схемата и условията за кандидатстване, както и да дадат по-голяма гъвкавост за държавите-членки в определянето на количеството карти, които да издават годишно. Според ЕП притежателите на Синя карта не трябва да имат предимство на трудовия пазар пред гражданите на ЕС.

По време на дебата по доклада в пленарната зала от името на докладчика Ева Кламт говори Манфред Фебер от ЕНП-ЕД, Германия. Той подчерта, че в условията на световна конкуренция на пазарите на труда, Синята карта на ЕС е с решаващо значение за бъдещето на иновациите в европейската икономика. Според него ЕП е целял да определи точни критерии за привличане на висококвалифицирани работници, като същевременно запази предпочитанието за граждани на ЕС на пазара на труда.

Кой може да кандидатства за Синя карта?

Кандидатите за картата трябва да са си намерили работа в ЕС и да имат поне пет години професионален опит в съответния сектор или „квалификация, придобита с висше образование“, призната от държава-членка на ЕС. Договорът на кандидата трябва да му гарантира брутна месечна заплата поне 1,7 пъти по-висока от средната брутна заплата в съответната държава-членка, като тя не трябва да е по-ниска от заплатата на съпоставим работник в същата страна.

Синята карта ще може да бъде давана и на граждани на трети страни, които вече са законно пребиваващи в държавата-членка по други режими (например студенти). Тя обаче няма да се дава на лица, търсещи убежище, както и на граждани на трети страни, работещи в ЕС като сезонни работници, тъй като те ще бъдат обект на друго законодателно предложение.

Достъп до социална защита

Синята карта ще дава право на нейните притежатели да се съберат със семействата си не по-късно от шест месеца след датата на подаване на кандидатурата, като съответно съпругите/съпрузите също ще имат право на работа и на социална защита в съответната държава-членка. Притежател на Синя карта, който е загубил своята работа, ще има на разположение шест месеца, за да си намери нова, а не три, както беше първоначалното предложение на Комисията.
 
Предпочитание за граждани на ЕС

Депутатите от ЕП считат, че държавите-членки трябва да могат сами да решават колко сини карти да отпускат на година. Картата не трябва да бъде считана за “право” на имигрантите и тя може да им бъде отказана дори ако покриват критериите. Националните власти трябва според депутатите да имат правото да не приемат притежатели на сини карти, издадени от други държави-членки.

Депутатите приеха поправка, според която на пазара на труда в ЕС трябва да се отдава предпочитание на граждани на Съюза и безработни граждани на трети страни, които пребивават законно. Държавите-членки трябва да отхвърлят кандидатури за Синя карта в сектори, в които достъпът на работници от новите държави-членки е все още ограничен въз основа на преходни разпоредби. Членовете на ЕП подчертават, че държавите-членки не трябва активно да насърчават чрез синята карта “изтичането на мозъци” от трети страни, особено в сектори, където тези страни изпитват недостиг на висококвалифицирани работници, като здравеопазването и образованието.

 Текстът не обхваща сезонните работници от трети страни, които ще бъдат обект на специална директива. Периодът на валидност на единното разрешително се определя от всяка държава-членка и настоящата директива не засяга компетенциите на държавите-членки за допускане на граждани на трети страни до техния пазар на труда.