Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва ще подкрепи кандидатурата на бразилката от български произход Дилма Русеф за свой наследник на поста председател на Работническата партия и за поста държавен глава. Това каза президентът в интервю за италианския вестник „Република“.

 „Искам Бразилия след мен да бъде управлявана от жена и вече съществува подходящата личност. Това е Дилма Русеф... Ще предложа на моята партия да я избере за кандидат, но да спечелим няма да е лесно. В политиката сценариите се сменят много бързо“, заяви в интервюто си бразилският президент.

Дилма Русеф е родена на 14 декември 1947 г. в град Белу Оризонте. Баща й - Петър Русев - е от български произход.През 20-те години на ХХ век той е бил свързан с Комунистическата партия в България, а през 1929 г. напуска страната ни по политически причини и се мести във Франция. В края на Втората световна война се преселва в Аржентина, а по-късно в Бразилия, където се жени за Дилма Коимбра Силва, чието първо име носи г-жа Русеф.

 „Той беше личност със силен характер, много образован“, споделя г-жа Русеф за своя баща в интервю дадено за българския вестник „Труд“ през 2004 г. „Четеше много книги. Почти всичко, научено в детството ми, го дължа на него. Бях само на 15 години, когато татко почина. Той беше симпатизант на левицата - комунистите, социалдемократите и други партии с подобна ориентация. Доколкото знам, преди да се сдобие с деца, той е помагал на левите. Но след това се е отдал на бизнеса и семейството. Татко стана строителен предприемач. Слава Богу, че не доживя идването на военните на власт през 1964 г. Отиде си две години по-рано от инфаркт“, добавя тя.

 След училище тя се мести в Рио де Жанейро, а оттам - в Сао Пауло. Там г-жа Русеф ръководи лявата партизанска групировка "Палмарес". Лежи 3 г. в затвора. Излязла на свобода, Русеф завършва икономика, има докторат по икономическа теория. Била е секретар на финансите в град Порту Алегре и министър на мините и енергетиката на щата Рио Гранде ду Сул. На 1 януари 2003 г. оглавява федералното министерство на мините и енергетиката на Бразилия. На 21 юни 2005 г. бразилският президент Лула да Силва назначи Дилма Русеф за началник на своята канцелария.

Любопитен спомен от нейното детство е запознанството с великата българска поетеса Елисавета Багряна. „Тя ни гостува през 1960 г., когато бе на конгреса на международния ПЕН клуб в Рио де Жанейро. След това Багряна живя цял месец в дома ни в Белу Оризонте“, спомня си бъдещият бразилски политик. По-късно Багряна ще посвети стихотворението „Шепа сняг" на баща й, твърди изследователят на нейното творчество Йордан Василев.

 В Латинска Америка вече е имало потомък на български имигранти, който е претендирал за най-висшия пост. Това е легендарният революционер Теодоро Петкоф, който през 60-те години на миналия век е почти толкова известен колкото и Ернесто Че Гевара. За последен път Петкоф, който Франс прес определи като „социалистическа икона“, бе кандидат за президент през 2006 г., когато се осмели да предизвика не кой да е а самия Уго Чавес /наистина впоследствие се отказа в ползата на единния опозиционен кандидат, който загуби/.