Факти, Анализи, Коментари
   28 Март 2024
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
/Не/ празнично за 26 юни
24 Юни 2008
За наркотиците и зависимостите без сензации
Едно от стотиците семейства, загубили вече битката и...единственото си дете
Едно от стотиците семейства, загубили вече битката и...единственото си дете

 Световният ден за борба с наркотиците - предстои - и в лятната новинарска суша поводът обещава сензационни новини. Заваляха от вчера. Гимназисти ходят на училище с мляко, варено с канабис, а интравенозните се бодяли в гениталиите. Млякото с канабис отдавна не е тайна, а интравенозните не се бодат в гениталиите, а в слабините. Има известни разлики. Най- сензационната новина, която прочетохме, е свързана с местата за лечение на наркотична зависимост у нас- 3 000, според Националния център по наркомании. Как точно ги преброиха, си е пълна магия. Събирам 20- тината места в Суходол с още толкова в Раднево, прибавям по 3-4 легла в областните психиатрии, слагам и държавните метадонови програми, частните, дневните центрове в София, двете терапевтични общности с общо към 50 места и...пак не излизат. За държавната метадонова програма в София се чака 4 години, в списъка са 200 души. Подобна е ситуацията и в останалите места. Може би 3 000 са платените позиции за лечение в частните метадонови програми и кабинетите? Оказва се, че е точно така- става дума за държавните и частните метадонови програми в страната.

Вместо измислени цифри по тържествени поводи, нека изредя действителните проблеми в тази сфера. Те съществуват реално, стават все по- сериозни и никой не им обръща внимание. От една страна са семействата, които носят стигмата на общественото обвинение, опустошени, изстискани отвсякъде, оставени сами на себе си. От другата страна са всички, които печелят от тяхното нещастие. Нелегално и напълно легално. Статуквото очевидно устройва прекалено много хора, за да бъде променено. Дори сигнал за това няма. И под двете страни са гробовете на децата. Ако някой смята, че преувеличавам- да се поразходи из гробищата на кой да е град или село. Статистика за смъртните случаи не се води, макар и да има назначен за това човек в Националния съвет за наркотичните вещества- още една имагинерна структура, която не се знае точно с какво се занимава до и след 26 юни. На 18 юни тази година и беше второто съвещание за годината. През това време смъртта коси наред.

Въпреки уверенията, че лечение у нас има, опитайте да настаните някого на лечение, ако нямате достатъчно пари. Бум изживяват частните метадонови програми. Това е заместваща терапия. Лечение без лекарства - т.нар. drug free модел у нас все още е екзотична цел на две психотерапевтични общности, чиито усилия заслужават уважение, но и цените им не са за пренебрегване- близо 1000 лв на месец. И от двете места от години настояват за дотиране, за да станат по- достъпни, но никой не им обръща внимание. Доказано е в света, че подобно лечение е по-скъпо от метадона / той струва средно 40 лв на месец за един зависим/, но пък във времето се възвръщаемостта му е много по- висока.

Сметката е проста - един метадонов пациент си остава на метадон с години и социалната му реализация при всички случаи, дори най- добрите, не е на 100%. Докато човек, който се научи да живее без наркотици и без лекарства, впоследствие се реализира и дава своя принос. Американците отдавна са изчислили, че 1 долар за лечение спестява 7 долара от присъди, дела, глоби и т.н. Само че у нас тази безспорна истина се оказва несмилаема точно в момента, в който става ясно, че човек, преминал успешно психотерапевтично лечение и отървал се от наркотиците, излиза и извън мрежата на финансовите интереси. Той вече ще плаща за хляб, наем, такси за детски градини, ток и парно, но няма да плаща за лечение. Което струва в най- добрия случай горе -долу колкото половината му заплата. В такъв случай...как ще го изпуснат.

Истинските усилия за отърваване от зависимост включват много звена във веригата, това не е само посещение на кабинет или дори едногодишен престой в комуна. Започва се с мотивация за лечението, включва се и семейството, по- нататък формите са разнообразни, защото и потребностите са такива. Някои имат нужда от дневни центрове, други- от групи за взаимопомощ, трети- от индивидуални консултации, за четвърти трудовата терапия или религията се оказват спасителният бряг. Тук някъде вече съвсем изпада държавната воля, която в момента бълва единствено и само метадонови програми.

Държавата третира зависимите в две взаимно изключващи се плоскости: в страната са рядкост специализираните отделения за дезинтоксикация, в които се извършва и първична психотерапевтична подкрепа. Вместо това се отделят легла в психиатриите, или зависимите се третират като психично болни. От друга страна- законът единствено ги инкриминира. За какво ли не.

Митьо Очите сключи споразумение с прокуратурата и ще лежи символично количество време, друг дилър с половин кг хероин го пуснаха тия дни предсрочно от варненския затвор след година и нещо вътре. Затова пък когато дойде ред на някое дело от преди години, свързано примерно с кражба на джиесем или на колело, правосъдието е много оправно. Вади ги от комуните, издирва ги, когато вече са си стъпили на краката и са започнали работа и ги преследва до дупка, докато ги вкара в затвора. Такива случаи- колкото щеш. Идиотската ситуация с липсата на достъпно лечение у нас праща мнозина в чужбина. Е, с условна присъда вече не издават международни паспорти. Ако по някакъв начин успеят да заминат, със самолет, например, на връщане на границата ги чакат белезниците. Човекът може да е стоял 4 години в някоя общност, да е забравил вече за какво става дума, но законът, иначе толкова гъвкав спрямо едрите риби, го дебне. В някои случаи родителите, които ги чакат, дори не успяват да ги зърнат. Браво на това правосъдие...

Впрочем по съвсем различен начин се държи законът, когато самото семейство иска да вкара зависимия в затвора или на принудително лечение, защото вече е минал всякакви граници и застрашава собствения си живот и живота на останалите - тогава изведнъж той придобива граждански права, които са по- важни от всичко друго. Трагедията на десетки родители, твърде често самотни майки със зависими синове и дъщери просто не може да се опише. След като са подали жалба до районния прокурор и са им казали да чакат, неясно колко, след като са викали полиция, която е идвала, в най- добрия случай ги е прибирала за няколко часа, за да ги пусне още по-озлобени, тези хора просто не знаят какво да правят. Обикновено бягат от домовете си. Страдат. Сред тях има лекарки, директорки на детски градини, инженерки, хора, от чиято професия зависят неща. А те живеят на ръба на истерията. Не един или два дни. Години наред. На тях просто няма кой да им помогне.

Родителските организации, когато реално работят, са май единственото място, в което хората получават подкрепа, информация, реално съдействие. Но и те самите трябва да се борят за елементарни неща. Сдружение "Майки срещу дрогата" в Пловдив, например, което четири години активно работи в тази сфера, все още е на улицата, от една година поне. Политиците обещават, после никой не обръща внимание. Правим сбирки в партийна централа / благодарим на СДС, че ни предостави тази възможност/, но груповата дейност с децата се върши в коридори, на улицата, в кафенета. Това просто не е сериозно. Идват ни гости от чужбина, няма къде да ги поканим. В цял Пловдив просто не се намери място за нас. Обидно. Очакваме момента, в който някой от управниците най- после ще разбере, че не ние имаме нужда от града, а той има нужда от нас.

През март тази година една майка успя да осъди държавата за смъртта на сина си през 1996 година. Съдът осъди държавата на известна сума пари за " престъпно бездействие" . Момчето е починало от свръхдоза на 17 години. Там е тя, че оттогава насам нормативни актове може и да има, но реално лечение няма. Метадонът е за крайните случаи, които са опитали три пъти дългосрочно лечение без лекарства и са се провалили. Държавата осигури метадона, но не осигури шансовете за три пъти дългосрочно лечение. Затова и нашата дейност се различава коренно от това, което правят официалните институции.

 Да, ние ги пращаме в християнски комуни в Рето, Бетел и Ремар, където " ги карат да се молят". С уточнението, че това са официално приети от правителствата на страните си- членки на ЕС програми, които се и подпомагат от държавите. Там те живеят чисто, без наркотици и без лекарства, работят, спортуват, оказват им здравна помощ при възникнал проблем, укрепват. И през цялото това време се издържат сами, семейството не плаща. Ние търсим и други начини, защото сме наясно, че всеки човек е различен и не се знае на кого какво ще помогне. Търсим други начини и защото имаме контакт с реалната ситуация. сигурно можехме да водим и статистика, но просто не ни остава време. И тази статистика нямаше да има нищо общо с официалната. Официалната, според експерти, трябва да се умножи поне по три, за да се приближи донякъде до истинската картина. Не броим, защото няма никакъв смисъл. Всеки човек е различен по своему, всяко семейство е различно по своему. И мечтаем за достатъчно широка и богата мрежа, която да обхване поне голямата част от нещата. Работим за това. Не само на 26 юни. Всеки ден от четири години насам поне.

Веселина Божилова, председател на сдружение "Майки срещу дрогата"- Пловдив


последни в Общество:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

Иван
29 Mar, 2010 | 14:37

Веселина Божилова - самая умная, да?

dido
23 Dec, 2008 | 08:55

Страничните действия при употребата на метадон:
*Запек
*Световъртеж
* Сънливост
*Сърбеж
*Гадене
*Задържане на урина
*Повръщане.
*Респираторна депресия(подтискане на дишането)
*Подтискане на сексуалното желание
*Ненормално бърз или бавен пулс
*Замъглено или двойно виждане
*Студена, лепкава кожа
*Депресия или други промени в настроението
*Сухота в устата
*Припадъци
*Халюцинации
*Обриви
*Загуба на апетит
*Кошмари или необичайни сънища
*Зачервяване на кожата на лицето
*Безпокойство
*Втвърдяване на мускулите
*Шум в ушите
*Сънливост
*Кожна реакция на мястото на инжектиране(в случаите на употреба на метадон на черно)
*Стомашни спазми или болка
*Потене
*Проблеми със съня (безсъние)
*Пожълтяване на кожата или бялото на очите.
*Метадонът предизвиква физическа и психологическа зависимост.Няма Антидот.Абстинентният период е по –дълъг и по тежък от хероиновият. 60% от смъртните случаи при предозиране в САЩ са от метадон на черно.В комбинация с определени антидепресанти,алкохол или стимуланти може до бъде СМЪРТОНОСЕН.В психологически план затвърждава моделът на зависимият,че не може да се справи без помощта на вещество от вън.Консервира и блокира емоционално човек и ако е продължително време в такава програма се превръща в непреодолима пречка и в социален план за лекуващия се.65 % от участниците в такива програми могат и трябва да преустановяват употребата на метадон след максимум 1 година


vulgar
25 Jun, 2008 | 17:06

Г-н Гюров,4ифутите и слугите им от всяка народност/основно комуноиди/ДЪРЖАТ този бизнес...и ако не се справим с тях,ЩЕ НИ УНИЩОЖАТ! И тъй като не виждам как ще се справим-моля се на Господа Иисуса Христа! Господ НЯМА да търпи тази порнография.

Господин Гюров
24 Jun, 2008 | 19:21

Има толкова много пари в "борбата с наркотиците", толкова много хора са заинтересовани дрогите да са нелегални - като започнем от мафията и минем през политици, полицаи, адвокати, съдии, прокурори, лекари, частни затвори в САЩ... Просто не виждам как тази система може да спре и нещата да станат нормални, зависимите да се третират като обикновени болни (като алкохолиците и пушачите)... :(


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2024 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.