Европейски и американски биолози са разработили светлочувствителен аналгетик, чиито молекули могат да се "включат" и "изключат" с импулси от зелена или тъмновиолетова светлина. Те също така публикували инструкции за неговото производство и употреба в статия в списание "Нейчър". В арсенала на съвременните лекари и биолози, има много лекарства, които могат да блокират ноцицепторите - нервни клетки, отговорни за предаването на импулсите на болката.

Сред тях са добре познатите аналгин и прокаин. Повечето аналгетици блокират всички нервни клетки в близост до мястото на инжектиране, което затруднява използването им за научни цели или за други специфични задачи. Други болкоуспокояващи са по-селективни, но техният ефект може да продължи няколко часа или дни, което също ограничава използването им.

Групата учени, водени от Ричард Крамер от Университета на Калифорния в Бъркли е отделил особнеа молекула-аналгетик QAQ, която съчетава всички положителни черти на обезболяващите с общо действие и тяснопрофилните препарати. Крамер и неговите колеги са разработили по-управляем аналог на лидокаина - един от аналгетиците с общо действие, който действа върху човешките ноцицептори.

Така те откри любопитно вещество - квартетен амин QAQ - два пространствени изомера, които притежават противоположни упоителни свойства. Това вещество "залепя" две модифицирани молекули на лидокаина, свързвайки ги с двойки азотни атоми. При нормални условия на осветеност и при стайна температура голяма част от молекулата на QAQ изглежда като дълга плоска верига т. нар. транс-изомер.

При облъчване с тъмновиолетова светлина "пръчката" на QAQ се свива в тясна "арка", цис-изомер. Лъчите на зелената светлината бързо "изправят" частиците QAQ до предишното им състояние.

Авторите на изследването смятат, че QAQ може да се използва за научни цели и за създаване на специални системи за подтискане на хронична болка.