След първите есенни напоителни дъждове в горите на много места може да бъде срещана гъбата рижика. По арамот тя отстъпва на някои гъби, но на вкус има малко съперници. На външен вид рижиката е керемиденочервена, оттам идва и нейното име. Единствената гъба, с която рижиката може да се обърка, е лъжливата млечница, известна още под името мъхнатка. Двете гъби се разпознават по един съществен белег - при разчупването на пънчетата им от отровната млечница потича млечнобял сок, а при рижиката този сок е червеникав.

     Друга често срещана и разпространена отровна гъба е горчивата припънка. Тя е двойник на предпочитаната за бране обикновена пънчушка. По външен вид и размери двете гъби са почти еднакви. Разпознават се по силната и неприятна миризма, която излъчва горчивата припънка.

     Обикновената манатарка е една от гъбите, които притежават превъзходни вкусови качества и много приятен аромат. Тя е на първо място по търсене сред ядливите гъби и се счита за истински деликатес. Поради високата изкупна цена на манатарката, тя е предпочитана и много привлекателна за гъбарите. Външните й белези обаче са твърде непостоянни. Манатарката също има свой смъртоносен, отровен двойник - дяволската гъба.

Обикновената манатарка е една от гъбите, които притежават превъзходни вкусови качества и много приятен аромат.

     Всички най-предпочитани за бране и консумация гъби лесно могат да бъдат сбъркани с подобни на тях, които да се окажат силно отровни. Някои могат да бъдат опасни дори и само при докосване, защото отделят отровен секрет.

     Иначе гъбите са много вкусни и полезни за човешкия организъм. От тях се произвеждат лечебни препарати, които се ползват с успех в лечението на болести, като кръвоспиращи средства в акушеро-гинекологичната практика и т. н. При събирането си обаче е важно гъбите да бъдат внимателно и целенасочено подбирани, защото често лекомислени действия от страна на неопитни гъбари довеждат до сериозни и необратими последици.