Оловният кръст, открит от монасите в Гластънбъри, също предизвиква доста съмнения в научните кръгове. Съществуват няколко различни варианта на надписа върху кръста, които обаче изчезват окончателно преди около двеста години. Съгласно първите описания, в надписа се упоминава не само крал Артур, но и неговата възлюбена лейди Гуинивър. През 1607 г. в труда си “Британия” историкът Уилям Кемдън отрича, че името на Гуинивър е изписано върху легендарния кръст.

     Вероятна е хипотезата, че кръстът е изработен от монасите през 1190 г. и представлява част от голямата мистификация, създадена около образа на крал Артур. Примитивният графичен характер на надписа сочи за далеч по-ранното му произхождение, което означава че той е автентичен, въпреки че отново не е изключена възможност за фалшифициране. Латинският вариант на името Артур (“Arturius”) през въпросния период вече е излязъл от употреба и се среща единствено в документи, запазени от VII век. Споровете в тази област продължават...

     По-нататъшната съдба на кръста е забулена в тайна. Известно е, че той се съхранява в манастира до неговото закриване, докато 200 г. по-рано е бил собственост на свещенодеец от събора в Уелз. Кръстът не е открит от съвременните изследователи, намерени са обаче доказателства за неговото реално съществуване.

     Самият манастир Гластънбъри представлява благоприятна среда за създаването на митове и легенди. В дохристиянските времена на скалистата площадка на хълма Гластънбъри се извършвали кървави езически ритуали. Разкопки водят до разкриването на християнски постройки, съществували преди появата на манастира Гластънбъри през 705 г.

     Счита се, че един от първите проповедници на Евангелието и основател на древни християнски църкви в Англия е Йосиф Аримафейски, ученик на Христос. С разрешението на Пилат, Йосиф сваля Учителя от Кръста, завива Го в плащеница и с почести Го погребва в гробница. Според някои исторически документи, по-късно Йосиф се присъединява към братството на Гластънбъри.