На този ден се почита едно от последните чудеса, извършени от Исус преди разпятието – възкресяването на починалия от 4 дни Лазар
Днес е големият християнски празник Лазаровден. С Лазаровден се почита едно от последните чудеса, извършени от Христос - възкресението на неговия близък приятел Лазар, който бил мъртъв от четири дни и лежал погребан в пещера. Исус накарал близките на покойника да го заведат до мястото и след като махнали камъка от входа, той се помолил на небесния си отец и казал: "Лазаре, стани!" Мъртвият възкръснал, а присъстващите се убедили, че Христос наистина е Божият син.
Ето защо името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата , но винаги в събота.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии и окичени с цветя, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци.
В миналото, на Лазаровден, момците от селото са поисквали ръката на своята избраница. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.