Различни мнения и позиции се чуха пред паметника на Съветската армия в София. На протеста организиран от гражданската инициатива за демонтиране на паметника дойдоха около 50 протестиращи, но и хора, които защитават паметника и ги нарекоха разрушители.
    "Нашата Берлинска стена", "Не искаме паметник на окупатори" и знамена бяха част от украсата на паметника днес за около два часа. Георги Чунчуков от Инициативния комитет каза, че искат паметникът да се демонтира, а не да се събори, искат и той да иде в музей. "Това, според мнозина е произведение на социалистическото изкуство, значи неговото място е там", подчерта Чунчуков, носейки плакат, на който е изобразен Левски и са изписани думите му: "Който ни освободи, той ще ни пороби".
    Чунчуков смята, че историята трябва да се премести в музей и да се съхранява в музей. Според него, на мястото може да се построи мемориален комплекс на българската военна слава и смята, че "когато има воля, пари се намират". На въпроса обаче защо протестират сега?!, той отговори с клишето: "Кога ако не сега, кои ако не ние?!". Все пак се съгласи, че може би не всички възприемат протест за паметника сега, но каза, че "ние сме една голяма част от българския народ". В инициативния комитет има 7 души, но пресмята, че имат и привърженици и симпатизанти", но не можа да каже къде бяха те днес, а не дойдоха на протеста.
    Освен български, на протеста имаше и сирийски знамена. С едно знаме в ръка да подкрепи протеста като български гражданин бе и Надя Хамами - член на Съвета на сирийската опозиция в България. Тя смята, че паметникът трябва да се демонтира, защото той е символ "не само на тоталитаризма, но и на политиката на Русия, която е политика на антисвобода и на отнемане на човешки живот на милиони по света". "Ние изцяло сме против политиката на Русия и отвратителните и политики към малки държави като България и Сирия", смята Хамами.
    Кръстьо Петков пък носеше плакат "Обича Русия, но е против паметника на Съветската армия!". "Русия има един прекрасен народ, близък до българския, Русия има интелектуалци със сърце и с интелект, какъвто в света рядко се намират, Русия има страшно много честни хора, Русия няма нищо общо със сталинизма, който е шествал из половината Европа, Русия отдавна се е разграничила от него", каза той. Според него няма нищо общо с прекрасните неща на Русия. "Това, че обичаме Русия не означава, че трябва пред нейната - да не казвам какъв екскремент, да се прекланяме. Русия не е този паметник, Русия е нещо много по-голямо и този паметник е унижение първо за Русия и после за България. Глупаво е да мразим Русия", посочи протестиращият, който ръчно бе изписал своя плакат.
    Журналистът Иво Инджев дойде с антикварен самовар на протеста и раздава чай, но не направен в него. Той посочи, че не искат тази гавра с историята и подигравка с Русия. Според журналиста е било време много отдавна той да се демонтира и да се дискутира за него, но както много други неща, така и това закъсня в България. Инджев, който се представи като активен привърженик и симпатизант настоява най-после да се чуе, че България е уникална с това, че е спасила своите евреи, но и че България не е убила нито един съветски войник на своя територия.
    Хората, които дойдоха да защитят паметника не бяха допуснати до протеста. Организирали са се сами като чули, че ще има протест. Какво значи демонтиране, питаха те. "Тези хора, които искат демонтирането на паметника на Съветската армия, вложили ли са един грам труд в своя живот, за да издигнат нещо. Това са хора, които са свикнали да разрушават. Ние сме хората, които са градили България и от тези хора, които са свикнали да разрушават ние акъл не можем да получим и българският народ няма нужда от този акъл", каза полк. Венелин Новаков запасен офицер от армията. За него протестиращите са "платени агентури на една или друга държава, основно бивши доносници на ДС и бивши стипендианти на ДС". О.з. полк. Новаков припомни, че ако не беше Съветската армия след Втората световна война, България щеше да бъде разкъсвана и нямаше да съществува.
    "Аз съм строителен работник пенсионер всяка вечер след работното време, аз съм се обръщал назад и съм оставял нещо след себе си и не може цял живот да стоиш и да гледаш идиотизма на определен вид хора", каза инженер Андон Андонов. Той каза, че лично е писал буквите и се е грижил за паметника, като участвал в ремонти. И Иван дойде, за да защити паметника, каза, че, когато историята на една държава се загуби, то тя не е никаква държава, а една част от нашата история е свързана с бившия Съветски съюз. /БГНЕС