Мнозинството от жителите на Гренландия гласуваха за предоставянето на острова на разширена автономия с опцията за окончателна независимост от Дания на провелия се вчера в автономната област референдум. От участвалите 71,96% от 39 000-те жители на острова с право на глас, 75,54% се изказаха за широка автономия, а  23,57% се обявиха за запазване на статуквото, съобщава France Presse.

Съгласно условията на референдума, местното правителство ще получи правото да се разпорежда пълноправно с природните ресурси на най-големия остров на земята, но ще отдава част от печалбата от добива на полезни изкопаеми на Дания, която пък ще запази ежегодната финансова субсидия за Гренландия. Под контрола на гренландските власти ще преминат и правосъдната и вътрешната политика, а по отношение на външната политика и отбраната Дания ще запази правото на консултиращ орган с решаващ глас. Досега гренландците имаха правото да водят самостоятелно само здравна, образователна и социална политика.

Освен това жителите на острова, които през 1982 г. гласуваха на референдум за отделяне от Европейския съюз, ще бъдат официално признати за отделен народ според законите на международното право, а гренландският ще стане официален език на острова.

Гласуваните на референдума промени ще влязат в сила на 21 юни 2009 г.

Гренландия е най-големият остров на Земята, с площ от над 2,166 млн. кв. км., като над 80% от територията му е покрита с ледове, в които се съдържат 10% от сладководните запаси на света. В северната част на острова е разположена американската радарна база Туле. В Гренландия живеят 57 564 души (юли 2008 г.), 90% от които са представители на коренното население – инуити. В столицата Нуук (Nuuk) живее около 1/4 от населението на острова. Повече от половината от трудоспособното население е заето в риболовната и рибопреработвателната промишленост. Ежегодно дания дотира Гренландия с 3,2 млрд. крони (ок. $ 539 млн.), което е около 30% от БВП на острова.

Вчерашният референдум бе организиран по инициатива на Датско-гренландската комисия, създадена през 2004 г. за проучване на възможностите за предоставянето на допълнителни законодателни и изпълнителни правомощия на Гренландия, която има статута на самоуправляема територия в състава на Кралство Дания.

Комисията уреди и въпроса за разпределението на печалбите от бъдещия добив и реализицаия на природните богатства на Гренландия. Копенхаген се съгласи първите 73 млн. крони ($ 14,6 млн.) от приходите от полезни изкопаеми да останат в хазната на острова, а останалите ще се разпределят в съотношение 50% на 50%. Гренландия ще запази и ежегодната датска държавна субсидия от 3,2 млрд. крони, докато не започне да добива нефт и полезни изкопаеми за 6,4 млрд. крони ($ 1,5 млрд.). След това двете страни ще се договорят каква част от субсидията ще бъде намалена за сметка на приходите от полезни изкопаеми над тази сума.

Анализаторите посочват, че усвояването на нефтените залежи в Гренландия, открити още през 1971 г., не е особено рентабилно заради тежките климатични условия и постоянната ледена покривка на острова. Заради аномалните промени на климата през последните няколко години обаче, през лятото температурите на острова се вдигат до 15-20С, а ледовете се топят 4 пъти по-бързо, отколкото преди 10 години, така че властите скоро могат да получат достъп до богатите си залежи на полезни изкопаеми, сред които въглища, желязна руда, олово, цинк, молибден, диаманти, злато, платина, ниобий, тантал и уран.

Повечето датчани и гренландци, които в миналото повдигаха множество взаимни претенции, подкрепят разделението при взаимноизгодни условия. Противниците на широката автономия и бъдещата независимост обаче посочват, че населението на острова е твърде недостатъчно за функционирането на бъдещата независима държава.

Гренландия е датска колония от 1775 г., а през 1979 г. датският парламент предостави на острова широка автономия с правото на самостоятелна политика в областта на здравеопазването, образованието и социалните въпроси.