Във вътрешността на колоните, които поддържали платформите на висящите градини на Семирамида, имало тръби, по които ден и нощ се подавала вода от Ефрат до най-горната тераса. В тези необикновени градини цъфтели най-удивителни и редки видове дървета и прекрасни цветя. Ден и нощ стотици роби въртели водонапорното колело с кожени съдове, напоявайки висящите градини с вода от Ефрат.

     През 331 г. пр..Христа войските на Александър Македонски завзели Вавилон. Прославеният пълководец направил града столица на своята грамадна империя. Именно тук, в сянката на висящите градини, свършил земният му път през 339 г. пр.Христа.

През ХХ-ти век се разкриха някои тайни около легендите за висящите градини.

     След смъртта на Александър Македонски Вавилон постепенно запада и градините на Семирамида запустяват. Мощни наводнения разрушават тухления фундамент на колоните, платформите рухват. Така умира едно от изумителните Чудеса на света.

     През ХХ-ти век се разкриха някои тайни около легендите за висящите градини. Археолозите все още се стараят да съберат достатъчно доказателства, преди да направят окончателните си заключения за местоположението на градините на Семирамида, за поливната система, за истинските причини за създаването им.

     Единствената следа останала от този грандиозен паметник на инженерната мисъл е открита при разкопки на Робърт Колдевей през 1898 г. близо до град Хила (на 90 км от Багдад), в чийто разрези и досега се виждат следи от полуразрушен зид.