Осем партии имат шанс да влязат в парламента след изборите на 5-и октомври – ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторският блок, Патриотичният фронт, АБВ, "България без цензура" и "Атака", сочи проучване на АФИС, проведено от 9-и до 14-и септември. Анкетирани са 1200 лица.

Очаквано или не, горещата фаза на кампанията предизвиква отлив на избиратели, вместо обратното, сочи проучването. Общата апатия, скандалите, повтарящите се политически сюжети, както и природните бедствия, снижават декларираната готовност за участие в изборите на 5-и октомври. Докато през миналия месец очакванията са били за около 50-55% избирателна активност (около 3,5-3,6 млн. души), в средата на септември тази прогноза търпи съществена корекция до нива 45-50% активност или 3-3,2 млн. души.

Обикновено се смята, че ниската избирателна активност облагодетелства големите партии. В случая се наблюдава обратната тенденция, тъй като по-широките и по-богатите периферии на големите партии се свиват, докато малките партии остават на подкрепата на твърдите си ядра, които могат да се окажат достатъчни за крайния успех. Това е причината малки партии с по-твърди ядра, като Патриотичния фронт, АБВ и "Атака", да стоят на терена по-стабилно в сравнение с партии, като Реформаторския блок и "България без цензура", които биха имали сравнително по-големи шансове при средна или висока избирателна активност.

Възможно ли е изненади да дойдат по линия на така наречения "скрит електорат", тоест по линия на избиратели, които ще гласуват и ще гласуват точно за определени партии, но в анкетна ситуация предпочитат да не съобщават за това свое намерение или да се регистрират в категорията на колебаещите се? Възможно е, но от опит знаем, че това е най-вече в полза на една партия – ДПС: неговият резултат със сигурност ще е по-висок, коментират от АФИС.

Като изключим Реформаторския блок, останалите основни претенденти за бъдещо парламентарно представителство са увеличили подкрепата си в хода на горещата фаза от предизборната кампания. При "реформаторите" влияят и вътрешни фактори, които по време на кампанията допълнително разколебават десните избиратели, докато при останалите формации тези проблеми в голяма степен бяха изчистени преди старта на кампанията. Част от десните избиратели се оттеглят от активност, но друга част пренасочват декларирания си вот в полза на други формации – в най-голяма степен в полза на ГЕРБ, но не само: Блокът "спонсорира" и по-малки формации. Възможно ли е възходящите трендове до края на кампанията да променят посоката си и обратно – низходящите трендове да се трансформират във възходящи? Възможно е, но само при едно условие – покачваща се избирателна активност. Към този момент, който е сравнително близко до очакваното събитие, не се регистрира тенденция за възможно повишаване на избирателната активност. Това може да бъде променено единствено под напора на някакви разтърсващи и неочаквани събития.

Прогнозата АФИС за разпределението на мандатите: Възможно ли е всичките 8 потенциално успешни партии да попаднат в следващия парламент? Теоретично да, но на практика е изключително слабо вероятно. Също така обаче е слабо вероятно в следващото Народно събрание да бъдат само абсолютно сигурните 3 партии. В най-висока степен на вероятност е бъдещият парламент да се състои от 5 или 6 фракции, което не обещава желаната стабилност на мнозинството и респективно на правителството.

Като разпределението на мандати и броят парламентарни партии е съответно 3:4:5:6:7:8

ГЕРБ - 121 - 112 - 104 - 98 - 92 - 88

БСП - 83 - 77 - 72 - 67 - 64 - 61

ДПС - 36 - 33 - 31 - 29 - 27 - 26

ПФ -18 - 17 - 16 - 15 - 14

РБ - 17 - 16 - 15 - 14

АБВ - 15 - 14 - 14

ББЦ - 13 - 13

"Атака" - 10

Общите изводи на АФИС са: На предстоящите извънредни парламентарни избори големите изненади могат да дойдат по линия на малките партии. Пет са партиите, които получават предварителна подкрепа на сравнително близка дистанция до бариерата от 4%. Като за момент забравим за трите сигурни партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, формациите, които разполагат с шансове за бъдещо парламентарно представителство, макар и в различна степен, са Патриотичният фронт, Реформаторският блок, АБВ, България без цензура и "Атака". Още три партии демонстрират потенциал да прескочат бариерата от 1%: "Зелените", "Глас народен" и Движение 21. За изминалите близо 25 години не сме имали нито един подобен случай. Особеното на сегашното силно фрагментирано политическо пространство е, че се случва при спадаща, а не при покачваща се избирателна активност. Сигурно е само едно – не може да има еднопартийно парламентарно мнозинство.