Групата “Сепуко 6” се събира през 2001 г., когато Аксел (Веселин Чипилов) и Жоро (Георги Джеферски) се отделят от тогавашната формация на група Fyeld. По-късно към тях се присъединява и Ацата (Ангел Василев от рода Вълковичин). Година по-късно (ноември 2002) към тях се присъединява и Ангел Каспарянов. Музикалните пристрастия и на четиримата си пасват идеално, което довежда и до бързото им сработване.
     В края на 2003 г. “Сепуко 6” записват демо от 5 парчета в “Стейн Студио”, като няколко месеца по-късно Господин Господинов-Гепи, който харесва материала на бандата, им предлага запис на цял албум и подписване на договор. Записите започват в края на март 2004 и са завършени три месеца по-късно. През май 2005 г. “Стейн Студио” заснемат и видеоклип към първия радиосингъл на групата – "Душкомфорт", който е включен като бонус към дебютния албум "Опитомен". 

     - Издадохте своя дебютен албум, който се казва “Опитомен”. Какво е неговото звучене, защо го озаглавихте така?

     - Звученето на “Опитомен” е тежко и алтернативно, което донякъде ни изигра лоша шега. В България нещата в музиката са доста разделени стилово. Съществува една много твърда сцена – хардкор сцената, която е една от най-силните в България и има страхотни фенове. За хардкор сцената ние сме много леки, а за останалата част в музикално отношение сме много тежки. С две думи, “Сепуко 6” е алтернатива на определена музикална ситуация в България.
     Нашата музика в голяма степен възпитава, затова и решихме дебютният ни албум да се казва “Опитомен”. Той дава много на публиката и определено е по-различен от всичко онова, което се прави в момента в България. Всеки, който чуе албума, ще разбере, че той не е нещо, което се свири в България от 20 години насам. Срам ме е да кажа, че в България има рок сцена! Не може най-известната рок група в България – Б.Т.Р., да прави рок енд рол от 80-те години. Това е ужас и безумие, момчетата свирят добре, но е крайно време публиката да научи, че има нови неща, които се случват по света. В 12-те парчета на “Опитомен” те наистина се случват.

     - В албума “Опитомен” е включен бонус – видеото на песента “Душкомфорт”. Какво се случи, докато снимахте този клип?

     - Идеята за клипа се роди още миналото лято. Имаше нахвърляни няколко варианта и самият клип си имаше свой работен вариант, в който имаше статисти и се разиграваше помежду им една историйка. В крайна сметка, при монтажа преценихме, че не се получава добре и променихме всичко. Докато снимахме, беше ужасен клинч, валеше и цял ден стояхме в “Стейн Студио”. Гепи е режисьор на “Душкомфорт”. “Стейн” вложиха адски много усилия в създаването на видеото. Това е първият клип в България, сниман с четири htv камери.

     - Скоро направихте промоция на дебютния си албум, на която участваха и “Анимационерите”. Как премина събитието, добре ли ви приеха феновете?

     - Цялата група сме на мнение, че промоцията стана убийствена. Беше в клуб “Три Уши” на 12 юни. Ние останахме адски доволни, имаше страхотна атмосфера и нямаше как иначе да стане, след като участваха “Анимационерите”, които са най-добрата алтернативна група в България. Адски им благодаря, че дойдоха и ни подкрепиха. Всички, които присъстваха, просто ми стоплиха сърцето! 

     - Кои са местата в София, където можете да свирите?

     - Ами, не са много – клуб “О!Шипка”, “Три Уши”. Глад има за твърда музика адски много. В момента твърдата музика в България е неразорана целина, а по цял свят хората доказаха, че може да има такива проекти, че те могат да бъдат дори комерсиални. Не съм единственият, който си спомня, че Корн размазаха цял свят и то с некомерсиална музика. Значи тук има някакъв проблем и той не е в музикантите, не е и в публиката, той е в продуцентите и целия медиен механизъм.

     - Защо решихте да се казвате “Сепуко”?

     - Когато мислихме в началото как да се казваме, искахме да е дума, която да е еднозначна на всички езици. Избягахме от това името на групата да е с английско звучене. Така че просто си харесахме “Сепуко”, без това име да значи нещо. И аз съм много доволен – в предишните групи, в които съм бил, името непременно трябваше да значи нещо.

     - Кой смяташ, че е най-големият успех на групата?

     - Най-големият успех на групата за мен е това, че се намерихме. Ние не си правим някакви илюзии, че ще направим нещо гениално, ще продадем много албуми или ще постигнем голям успех в България. Успехът ни е, че продължихме толкова време заедно да правим музика. От три години сме заедно и за три години сме минали през всякакви перипетии, дори в отношенията помежду ни.

     - Агресивни ли сте на сцената?

     - Като цяло, на сцената не сме много агресивни и това се получава, защото по принцип извън музиката сме мили, тихи и спокойни хора. Сцената ни е отдушник. И ако музиката ни носи послание, не бих казал, че това е агресията, а по-скоро зелената светлина на тихата история, която дреме във всеки един от нас.

     - Какво ви отличава от останалите групи?

     - Отличава ни това, че се развиваме. В началото, когато аз дойдох в групата, имаше готови 6-7 парчета, които бяха издържани в една музикална вълна. Работихме по тях и постепенно започнахме да търсим малко по-различен саунд, както и да си признаваме какво харесваме. Има много хора, които ги срам да си признаят, че слушат определен вид музика. Аз обичам хеви метъл и никога поп музика не може да ми хареса. В “Сепуко 6” този момент го няма.

     - Какво ще пожелаеш на българските метъл фенове?

     - Пожелавам им да слушат музиката, която харесват и да няма значение за тях дали тя е българска или западна. Нека бъдат достатъчно обективни за себе си, защото те са критерият за всичко, което се случва днес в България!