В продължение на 10 години Роси Пандова е солист на ансамбъл “Пирин”. Години наред певицата пътува с ансамбъла по турнета и има стотици изяви в страната и чужбина. Вече пета година тя води собствено предаване по Национална кабелна телевизия “Евроком” –“Чанове и звънци”, предаване за народна култура и фолоклор.

Роси Пандова: ““Стилът – това е човекът!”

     - Разкажи повече за своето фолклорно предаване“Чанове и звънци”.

     - Предаването “Чанове и звънци” вече 5 години върви в ефира на Национална телевизия “Евроком”. “Чанове” е олицетворение на старите, вече доказали се гласове. Големите гласове на България! В предаването са звучали гласовете на Надка Караджова, Янка Рупкина, Валя Балканска и много други. Няма фолклорен изпълнител, който да не ми е бил гост. А на младите изпълнители, т. нар. “звънчета”, даваме шанс да се покажат в предаването, да бъдат чути и видяни.

     - Как подбираш гостите за предаването? Каниш ли и поп-фолк изпълнители?

     - Поп-фолк изпълнителите, които проявяват интерес към народната музика, също са добре дошли в “Чанове и звънци”. Аз не разграничавам певците на поп-фолк и на народни, а на можещи и неможещи. Певци, които чувстват и носят народната песен в сърцето си! Именно по този критерий подбирам гостите си, по начина им на музикално мислене и емоция.

     - Как се реши след почти пет години музикална почивка да запишеш песента “Зайди, зайди ясно слънце”?

     - Когато преди почти пет години напуснах ансамбъл “Пирин”, не можех да преодолея факта, че публиката е ориентирана към т.нар. “мръсна чалга”, с музикално и речеви нечист език. За щастие тя отшумя и сега се развива поп-фолка, но вече в една положителна посока. И аз вече знам, че има място и за музиката, която изпълнявам аз, още повече, че тази музика я пречупих през моя поглед за съвременно звучаща народна музика. Вътре има етно елементи, рок елементи, джаз елементи и може би това е пътят да се съхрани фолклорното изкуство в малко по-модерен вариант. Много съм доволна, че Венци Дреников пое инициативата да работим заедно и да извадим на бял свят фолклорни образци, но по един различен начин.

“Преди да започна да пея професионално народна музика, пеех всичко!”

     - По какъв друг начин би могла да се поднесе народната музика, за да достигне до хората?

     - Всеки изпълнител си има своя формула за успех. Аз се чувствам най-комфортно, когато правя нещо различно, предизвикателно и закачливо. Традиционният начин на поднасяне също си има своите стойности. Аз дори сега в момента записвам с оркестъра на БНР фолклорни образци, които звучат традиционно. Песните, които изпълнявам със строгия аранжимент, инструментариум и оркестрация, не ги виждам облечени в съвременен модел. По-скоро там се възприемам с носията и забрадката.

     - С какво те заплени народната музика?

     - Трудно е да се каже. Преди да започна да пея професионално народна музика, пеех всичко. Изиграла съм няколко оперетни заглавия, пеех естрада. Но интересът ми към народната музика бе някак си по-голям, чувствах я като призвание. Още като дете бях чула много фолклорни песни и те се запечатаха дълбоко в съзнанието ми. Когато зазвучеше музика в главата ми, тя не беше нито естрада, нито част от оперета или каквото и да е друго. За всеки повод си имах народна песен, която да запея.

     - Беше водеща на фестивала “Пирин пее”, какво те впечатли най-много?

     - “Пирин пее” е един събор, който съхранява традицията, показва обичаи, ритуали, словесен и песенен фолклор. Партнирах си като водеща с един невероятен актьор – Пепи Кьосев, директор на Драматичен театър в Благоевград и носител на две награди “Аскеер”. Това, което ми направи най-силно впечатление бе, че е живо въгленчето на фолклора, няма как то да угасне, нишката на традицията не е прекъсната. И млади, и стари пееха и се вълнуваха от това, което виждаха на сцената.
     Аз все си мислех, че фолклорът вече се е изчерпал, защото днес се създават нови музикални форми, битува друг тип музика. Оказа се, че съм се излъгала. Видях и чух прекрасни образци на българския фолклор, много неща ме впечатлиха и ме заредиха емоционално и творчески.

“На “Пирин пее” видях и чух прекрасни образци на българския фолклор!”

     - Кое беше най-интересно при пътуванията ти с ансамбъл “Пирин”? Имаш ли незабравим концерт?

     - Пътувал съм много по чужбина и не само с “Пирин”, а и със самостоятелни групи. Най-интересно е, че езиковите бариери падат навсякъде, в която и страна да сме били. Чуждестранната публика, макар и да не разбира това, което се пее, разбира езика на музиката и реагира на него. Където и да съм била, винаги са ме приемали много топло и радушно.

     Имах незабравим концерт в Япония, Осака. Бях в много приповдигнато настроение, тъй като на другия ден се прибрах в България, което явно е дало положителен ефект. След като изпях моя песен, дойде една жена и ми подари много красива огърлица и саксийно цвете. Аз се разплаках от вълнение и публиката буквално се взриви при вида на сълзите ми!

     - Не ти ли липсват тези емоции и пътувания?

     - Липсват ми, разбира се, аз и сега с умиление се връщам назад във времето. За 10 години имам 1500 концерта и два албума, единият от които с трио “Македонки”. Но тази липса беше заместена от удовлетворението, че пак по някакъв начин помагам на фолклорното изкуство, за да бъде то популяризирано и съхранявано.

     - Работиш ли над нови проекти?

     - Освен “Зайди, зайди ясно слънце”, записах още три песни и сега съм в процес на подготовка на още десетина, за да завършим един проект за албум, заедно с Венци Дреников. Албумът ще бъде записан в студио “Графити” с Огнян Кисьовски. Надявам се да стане доста интересен. Продължавам да записвам и традиционна народна музика!

     - Какво се случва в свободното ти време?

     - Концентрирам се върху моите нужди и проблеми. Имам дъщеря на 17 години и се занимавам с нея. Обичам да се забавлявам на компютъра. Имам страшно много приятели в Интернет и си пишем ежедневно. Ходя на кино, на концерти. Обичам да излизам сред природата.

     - Имаш ли любима мисъл?

     - “Стилът – това е човекът!” Опитвам се да намеря своя собствен стил, за да разбера какъв човек съм!