Стела Банкова е независим депутат, член е на Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Родена е в село Тлачене, завършила е специалност “българска филология”, работила е като преподавател.

Стела Банкова: “С много човешко пристрастие се занимавам с домовете за сираци в избирателния ми район!”

      - Разкажете повече за себе си.

     - Аз съм филолог по образование, била съм преподавател, около 15 години съм работила в Министерството на културата – преди и след 1989 г. Това ми даде възможност да получа достоверна и твърде полезна информация за процесите отвътре, от самото място, където се ръководи и твори културата.

     - Кое Ви впечатли най-много, след като бяхте избрана за народен представител?

      - Човек попада в Парламента и наистина има възможността да види по какъв начин се управлява нашата държава, каква е причината за тези 15 години преход. Има възможност да види причините, заради които България, единствена от всички бивши социалистически страни, има тежката орис да върви надолу, а не нагоре, получава възможността да осмисли какви са механизмите, чрез които да се преодолее тази погрешна посока. Аз получих всичко това, което в известен смисъл промени живота ми!

     - Имате ли хоби, какво правите през свободното си време?

      - От десетина години започнах да чета книги, свързани с китайската, индийската и тибетската медицина. Източната медицина ми дава един духовен баланс, духовна хармония. Наистина човек има нужда от такъв тип литература, която да го спаси, да хармонизира него с душата му. В свободното си време най-обичам да чета такива книги.

“През тези три години аз успях да стана по-силна и да извадя всичките си резерви от вътрешен кураж!”

     - В какво се заключава парламентарната Ви дейност?

      - С много човешко пристрастие се занимавам с домовете за сираци в избирателния ми район и там се опитвам всячески да помагам, защото виждам, че тези деца са изкупителната жертва на грешния път, по който България върви вече 15 години.
      В България няма традиция в приемните семейства, а в момента се закриват домове и децата се дават на приемни родители срещу възнаграждение. Имаме сигнали от много места в страната, че много често тези деца се взимат заради сумата, която се дава на семействата и често се превръщат в черноработници. Това е сфера, в която се опитвам да съм полезна в някаква степен.
     Съществува и големият проблем, когато тези деца навършат 18 години, тогава те излзат от детските домове и попадат буквално на улицата. В момента аз помагам на наколко деца от Унгария, които завършиха, но бяха предупредени да напуснат дома за сираци един ден преди срока на напускане. На следващия ден ги изгониха, децата спаха на гарата. Това са истинските проблеми на страната.

     - Какво се промени в живота Ви през тези три години в Народното събрание?

      - През тези три години аз успях да стана по-силна и да извадя всичките си резерви от вътрешен кураж! В чисто личен план, станах по-смела и по-независима, което е много важно, когато човек вече се намира във втората половина на живота си. Важно е, защото това се опитвам да предам и на моята малка дъщеричка. Опитвам се да я науча на смелост и независимост, да й покажа пътя към храма и да й отворя очите за духовните ценности!
      Аз мисля, че нито един родител не може да каже с чиста съвест, че не се страхува за детето си. Просто никой от нас не е застрахован, така че безкрайно много любов, много време, много сърце трябва да даваме на децата си.

“В Парламента не съм правила компромиси!”

     - Склонна ли сте да правите компромиси?

      - В Парламента не съм правила компромиси. Точно затова, че не можах на направя компромис, станах независим депутат и престоях по-малко от половин година в НДСВ. Намерих в себе си куража да не направя компромис.

      - Религиозна ли сте?

      - Да, в един дълбок човешки смисъл! И това ми дава сили. Аз съм сигурна, че човек трябва да внимава дори какво мисли, защото от онези източни и мъдри книги, които чета, съм научила, че мисълта е материя, мисълта е енергия и дори мисълта, ако е позитивна, може да ти помогне! Религиозна съм и вярата ми помага често.

      - Обичате ли Интернет?

      - Обичам интернет, но рядко ми остава време за него. Човек и тук трябва да бъде много балансиран, защото това е страшно достижение и то е част от този нов век, тази нова епоха, в която живеем. От друга страна, не трябва да влезем изцяло там и да забравим духовността, общуването с книгата.
      Иначе без Интернет не може, но нека не се позволява да се роботизираме. Това е въпрос на баланс, трябва да запазим човешката духовна територия, защото иначе компютрите ще станат по-силни от нас. Много е важно за хората да оцелеят като хора, защото времето е изключително трудно, консуматорско и човек преди всичко трябва да запази себе си!

      - Без какво не бихте могла да живеете?

      - Ако си загубя човешкото достойнство, може би. Ако направя така, че дъщеричкта ми след време да се срамува от мен. Това са простички неща в личен план.