Факти, Анализи, Коментари
   16 Октомври 2024
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Любомир Николов: “Българската фантастика се намира в много труден период на съзряване!”
Десислава Бакърджиева - 9 Септември 2004

     Любомир Николов е преводач и писател с редица награди, сред които са “Еврокон” и “Соцкон”. Автор е на романите “Съдът на поколенията”, “Червей под есенен вятър”, “Десетият праведник”, повестите “Къртицата” и “По стената” и около 30 книги-игри, издадени предимно под псевдонима Колин Уолъмбъри. Любомир Николов е член на клуба за фантастика “Иван Ефремов” към Софийския градски младежки дом.


Любомир Николов: “Възхитен съм от младите български автори!”
     - Разкажете за книгите-игри и огромния успех, който пожънаха. Как се родиха те?

     - Книгите-игри се оказаха нещо много ценно, дадоха неподозиран резултат. Аз и досега срещам толкова много млади хора, които са се повлияли от тях. Първата книга-игра беше “Огнената пустиня”, след това дойде “Замъкът на таласъмите”. Съвършено случайно преди много години в една антикварна книжарница видях книга, която се казваше “Леговището на драконите”. Беше написана на френски, зачетох я и изведнъж се влюбих в този жанр, след което се захванах да съставям книги-игри.

     - Защо се загуби интересът към книгите-игри?

     - Получи се едно явление, което не за първи път се наблюдава на книжния ни пазар. Претовари се клонът и се счупи. По принцип диктатът в книгоиздаването у нас принадлежи не толкова на издателите, колкото на човека от сергията. Когато веднъж се опари и му увиснат 200 книги на сергията, които никой не купува, тогава и той повече не купува. И най-вероятно за това книги-игри едва ли ще излезат отново у нас.

     - Вие сте преводач на книгите на Толкин. Колко време ви отне преводът на “Властелинът на пръстените?

     - Около две години ми отне да преведа трилогията. Навлязох в света на Толкин, което бе изключително приятно преживяване. Преводът бе много труден, дума по дума трябваше да чета, а не изречение по изречение, просто за да бъде точно всичко.

     - Как приемате филмовите версии на “Властелинът на пръстените”?

     - От първия филм бях във възторг и след това не приемам продълженията. В първия филм бяха използвали един много умел похват, бяха ударили два пъти с голямата секира и нищо друго не бяха пипнали. Но вече във втория и третия филм започнаха да се месят и където не трябва, започнаха да променят нещата. Аз се възмутих, когато в “Двете кули” вмъкнаха една битка, която не съществува, просто за да я има.


“Около две години ми отне да преведа трилогията на Толкин!”
     - На какво ниво е българската фантастика, има ли добри млади автори?

     - Излизат страхотни млади автори. Аз лично съм възхитен от тях, мога да посоча поне три имена, които много си струват. Единият автор е Николай Далалов. Имам един грях, че много дълго време не му четох първата книга “Да събудиш драконче”, просто защото ми се виждаше детско като заглавие, а това е великолепна книга, едно чудесно старобългарско фентъзи. Друг автор е Георги Малинов, страхотно оригинален, както и Елена Павлова, изключителна млада писателка.

     - Как виждате българската фантастика след десетилетие?

     - Българската фантастика се намира в един много труден период на съзряване. В момента тя отразява това, което преживяваме, а трябва да го надскочи. “Да събудиш драконче” например е фентъзи, но отразява и нашата съвременна действителност.

     - Кой е най-добрият научнофантастичен роман на всички времена според вас?

     - Адски трудно е да кажа. Аз много обичам “Цивилизация на статуса” на Робърт Шекли. Но най-добрият научнофантастичен роман за мен е “Сънуващи кристали” на Теодор Стърджън, негов роман също е и “Повече от човешки”.

     - Разкажете повече за творчеството си.

     - Имам разкази, не мога да кажа колко са точно, около 20-30 фантастични разказа. Много харесвам повестта си “Къртицата”. Имам написани три романа – “Съдът на поколенията”, “Червей под есенен вятър” и “Десетият праведник”. Имам още една повест, която с казва “По стената”, за съжаление, тя излезе само в списание “Криле”. Сега се канят да я включат в някой сборник. Пише ми се страшно много, но ми се налага да се издържам от преводи, а това гълта време и енергия.


“Смятам, че е време отново да се възстанови научната фантастика в най-чистата й форма!”
     - В момента над какво работите?

     - Главно превеждам. Имам няколко много амбициозни проекта, от които единият е да напиша нещо от името на Толкин. Предистория на “Властелинът на пръстените”, събитията около намирането на Пръстена.

     - Какво е чувството да контактувате със световноизвестният фантаст Робърт Шекли?

     - Вълнувам се естествено, защото аз съм бил още малък, когато Робърт Шекли е написал първите си разкази, най-вероятно не съм бил и роден. Просто се вълнувам като го гледам жив и здрав и все още енергичен.

     - Какво означава думата “научна” в научна фантастика?

     - Смятам, че е време отново да се възстанови научната фантастика в най-чистата й форма. Някъде през 60-те години на миналия век група млади талибани в световната фантастика, решиха че е крайно време да смъкнат Шекли, Саймък, Азимов и прочие светила. Те искаха да се насочи вниманието към науката за самия човек, а не да се пише за разни звездолети и машини на времето. Но от друга страна това доведе до появата на по-сериозни произведения. В този смисъл самите автори определят “научността” на научната фантастика.

     - Кой е прародителят на фантастиката?

     - Ако говорим за съвременна научна фантастика, заслугата е на двама души – Жул Верн, който ни дава техническата фантастика, и Хърбърт Уелз, който създава социалната фантастика. Не че и те не са имали своите предшественици, защото веднага можем да посочим и Едгар Алан По. Но Жул Верн и Хърбърт Уелз ни дават фантастиката в чист и съвременен вид.

     - Доста хора смятат, че фантастиката е несериозна литуратура. Мислите ли, че имат основания за това?

     - Аз смятам, че подобно мнение действа по инерция още от времето на старата фантастика. Мисля че тя наистина е отвлечена, но от друга страна не по-малко отвлечен е един Паоло Куельо, който обаче има рекордни тиражи и е вероятно един от най-издаваните автори в света. Не по-малко отвлечен от реалността е и Умберто Еко, който изисква страхотна интелигентност, за да го разбереш. Категорично не съм съгласен, че фантастиката е несериозна литература. Напротив мисля, че съвременната фантастика дори е прекалено сериозна, което я прави малко по-трудно четима. Тя си налага прекалено грамадни задачи, иска да реши н само отделният конфликт, който се описва в произведението, но едва ли не и съдбата на целия свят!

     - Имате ли любима мисъл?

     - Да, това е нещо, което написах в “Десетият праведник”: “Не се питай защо трябва да се бориш срещу злото, защото то не си задава такива въпроси!”


последни в Интервю:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

Илия Кадинов
12 Feb, 2011 | 12:30

Любомир Николов е един от колосите в българската фантастика - и като писател, и като преводач. Пожелавам му дълъг живот и още по-високи творчески постижения!

Полименов
30 Nov, 2007 | 18:13

Два пъти четох "Властелинът.. " на български, след което се осмелих да го
прочета едновременно на български и английски. Чрез превода на
Л. Николов осъзнах богатството на нашия език. Добре ще е да вземат политици и журналисти да го прочетат, та да се поучат как се говори и пише на български. Благодарност е усещането ми и му желая много успехи.


Ян Лесневски
30 Sep, 2004 | 18:27

Прекрасна статия! Връща ме към ученическите ми години - 6-7 клас, тъй като аз израстнах с книгите-игри като жанр, а Колин Уолъмбъри ми беше любимият автор (първо мислих, че е американец, ала после разбрах, че е българин-фантаст). Книги-игри трябва да се пишат, защото популяризират фантастиката, учат на логическо мислене и са едно отлично забавление. Навремето бях написал много книги-игри, просто като хоби, голям фен съм. Желая много успехи на Любомир Николов!

nabliudatel
11 Sep, 2004 | 16:20

razskoshna statia, zhiveia ot 13 godini v ispania i vse oste preprochitam kurticata s trepet a chervei pod esenen viatur e moiat hit makar che mi otne mnogo godini ot zivota da razbera istinskiat smisul na iaponskoto haiko peperuda nikoga niama da stane spi spokoino chervei pod esenen viatur !!!!!!!
za da razbera dulboko humanniat smisul na niakoi misli mi triabvashe da zavursha pravo v ispania i da naucha dosta dobre latinskiat za da vidia che mnogo ot moite sunarodnici prosto sa nadzhiveli vremeto si i imenno tozi pisatel e edin ot tiah s udovolstvie bih se nael da preveda knigite mu na ispanski tuk pone tozi bransh e strashno tursen primeri s sagata baraiar moga da dam a pisatelite ni vuobste ne gi poznavat a triabva!!!!!
bravo!!!!


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2024 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.