Руши е безспорен феномен на българската музикална сцена. Само за две години поп звездата издаде два албума - “От другата страна” и “Независим”. Огромният успех на Руши се дължи и на сценичното присъствие на младия изпълнител, което съчетава множество елементи от балетното изкуство и театъра.
     През 2003 г. Руши Видинлиев спечели награди от церемониите на телевизия ММ и на БГ Радио за най-добър изпълнител и за най-добър видеоклип (“Лъжи ме”) Тази година Руши има три номинации за наградите на телевизия ММ за най-добър албум (“Независим”), най-добър изпълнител и най-добра поп песен (Il Ritmo Del Mio Cuore).

Руши: “Аз искам изцяло да се чувствам независим!”

     - Защо албумът ти се казва “Независим”?

     - Избрах по този начин да озаглавя новия си албум, защото смятам, че “независим” е дума, която може да се интерпретира по много начини. Тя означава свобода, тя означава да бъдеш лидер на самия себе си, да се намираш в кръг от положителна енергия.
     Всичко негативно остава извън този кръг и не успява да достигне до теб. Това означава да си толкова самостоятелен и толкова сигурен в себе си, че да продължиш напред. Да правиш нещата така, както ги мислиш. Да изхождаш от себе си, а не да се вълнуваш или влияеш от странично мнение. В повечето случаи това може само да ти навреди!

     - Заглавието на албума послание към публиката ли е или просто ти се чувстваш по такъв начин?

     - Това е един мой стремеж. Аз искам изцяло да се чувствам “независим”, не знам дали съм успял да го постигна, но със сигурност такъв е моят стремеж. Смятам, че това трябва да бъде стремежа и на всеки един човек!

     - А какво е посланието на твоята музика?

     - Хората да се абстрахират от негативните емоции, от негативната енергия и да се концентрират само върху позитивното.

      - Как се ражда една твоя песен?

     - Много хора ми се карат, че съм прекалено откровен в песните си! Винаги пиша за неща, които вече са ми се случили, които по някакъв начин съм преживял. Аз смятам, че това е единственият начин песните наистина да бъдат истински и да достигнат до хората. Ако не изхождаш от себе си, от твоите приключения и мислите, които минават през главата ти, няма как музиката да звучи откровена и истинска. Затова аз не се впечатлявам от изпълнители; които не пишат сами музиката и текстовете си.

“Мисля че образованието ми е основната причина да реализирам толкова харесван краен продукт!”

     - Планираш ли друг съвместен проект с хип-хоп изпълнител?

     - Засега не, но има много хип-хоп изпълнители, които харесвам. С г-н 100 кила много бих желал да изпълним съвместна песен.

     - Ще включиш ли отново хумористични нотки в следващия си проект?

     - Ако тръгна да правя трети албум, изключително много ще зависи звученето му от моето настроение. Със сигурност чувството за хумор заема голяма част от живота ми и смятам да заложа пак на него.

     - Мислиш ли, че образованието, което си получил в чужбина, ти помага в работата ти?

     - Да, мисля че образованието ми е основната причина да реализирам толкова харесван краен продукт. Казвам това в смисъл, че много добре са ме научили в университета с какво е свързано правенето на творчество и на изкуство. Образованието в чужбина наистина много ми помогна!

     - Ти си много енергичен. Откъде се зареждаш с енергия?

     - От приятели.

“Стремя се да направя достатъчно неща, за да живея по начин, който си представям.”

     - Към какво още се стремиш?

     - Искам да постигна пълна независимост. Стремя се да направя достатъчно неща, за да живея по начин, който си представям. Не повече от достатъчно и не по-малко от достатъчно! Просто думата “достатъчно”. Не съм прекалено алчен и не съм прекалено скромен.

     - Коя е най-голямата пречка в крариерата ти?

     - В последните няколко години това, което ми е пречило е, че попаднах в очите на хората. Станеш ли публична личност, ти започваш да се разголваш. Всеки има право да ти лепне всякакъв вид табели. Това ми пречи изключително много. Смятам, че с албума си “Независим” и ще успея скоро да го преодолея.

     - Имаш ли девиз?

     - Не, нямам. Всъщност сменя се непрекъснато. Все пак съм едва на 23 години и начина, по който гледам на живота, тепърва се променя!