Елка Анастасова е родена в Кюстендил, независим народен представител е. Завършила е българска филология, руска филология и журналистика. Работи в областта на медиите.

“Амбицията ми е България да се превърне в този рай, който е!”

     - Разкажете повече за работата си като журналист и преподавател преди да станете народен представител?

     - След като завърших Пловдивския университет започнах работа като преподавател по български език и литература в Първо основно училище в Кюстендил. Успоредно с това като журналист на свободна практика списвах в кюстендилския всекидневник “Нова България”. Познавам в детайли работата и на журналиста, и на преподавателя. Затова смятам, че в Парламента мога да бъда полезна в тези области, именно затова и бях член на Комисията по образование и медии.

     В началото на демократичните промени в държавата бях член на СДС в Кюстендил и активно се занимавах с политическа дейност до 1993 г. По-късно след преврата в ОХДЦ напуснах, защото видях, че случващото се в тази първа демократична сила не води до нищо добро. Днес виждаме продължението. Аз твърдя, че това, което се случва сега в СДС, е естествено продължение на онова, което започна още тогава. Опитах се да направя всичко възможно, за да спра тези процеси, доколкото бе по силите ми. Виждайки че не се получава, реших да изляза, тъй като вече не желаех да се свързва името ми с негативни процеси. Още тогава се опорочи СДС като нова демократична сила. Много обичат сега да говорят за синята идея, но ако попитаме каква е тя съмнявам се, че някой ще бъде в състояние да ми отговори.

     - Трудно ли е да бъдеш политик?

     - Политиката преди всичко е обществен ангажимент. Човек, който влиза в политиката и иска да се занимава с политика, трябва да бъде обществено ангажирана личност. Не се започва от определена възраст, това е нещо, което просто носиш в себе си. В един момент започваш да се изявяваш по-сериозно, натрупваш опит, знания, умения в определени сфери.

     Политик е бил Левски, той е имал кауза. За съжаление обаче е останал сам и е бил предаден. Във всеки случай политиката изисква хора със сериозни национални и обществени ангажименти, а не такива, които смятат, че политиката може да бъде просто професия. Тя е нещо повече от професия. Тя е кауза, тя е мисия. Затова всяко менте в политиката избива като ръждиво петно!

     - Разкажете ми за семейството си.

     - Не съм омъжена. Родена съм в многодетно семейство и съм трета дъщеря, като в приказките. Имам две сестри и разликата ни е доста голяма. Майка ми беше работничка, баща ми счетоводител. Може би това ми е помогнало да наблюдавам и да познавам живота на обикновените хора, техните проблеми и болки.

     - Липсва ли ви преподавателската дейност и контактът с учениците?

     - Да, донякъде ми липсва, но аз обичам да се шегувам, наблюдавайки колегите си тук, че не се чувствам излязла от училище. Всъщност ролята на един народен представител не е много по-различна от ролята на един учител. Народните представители сме тези, които трябва да водим нацията си. Законите, които творим, трябва да предопределят бъдещето на тази държава. Ако си свършим добре работата, ако сме добри учители и удачно водим политиката си, тогава и държавата ще бъде добре.

“В трудните моменти търся опора най-вече вътре в себе си и в приятелите, които ме разбират и много ми помагат!”

     - Каква литература харесвате?

     - Обичам литература, която описва човешките характери. Тежка литература. Обожавам историческите и шпионските романи. Робърт Лъдлъм и Том Кланси винаги ме провокират. Но не обичам криминални романи. Криминалните романи са свързани с човешката агресия и низките страсти на хората. Шпионският роман от своя страна е свързан със световната политика и много сериозни страни от нейните проявления.

     Обичам да чета и Ървин Шоу, Оскар Уайлд, а също и моя любимец Емил Зола. От руските автори най-харесвам Достоевски, а от българските Димитър Димов и Алеко Константинов.

     - Религиозна ли сте?

     - По-скоро съм любознателна в тази посока и ми се иска да си обясня някои неща, описани в Библията. Убедена съм, че има нещо, да не го наричаме свръхестествено, но нещо, което не сме в състояние да си обясним.

     - Как преодолявате трудните моменти?

     - Търся някакъв смисъл, някакво обяснение на всичко, което се случва, включително и трудните моменти. Имах една приятелка, която ми казваше, че мога да оправдая всичко и може би е права. Опитвам се да разбирам подбудите на другите, да погледна от техния ъгъл. Обичам да привличам хората към своите тези, но не като ги насилвам, а като им изнасям аргументи. Опитвам се по пътя на убеждението да постигам някакъв консенсус. В трудните моменти търся опора най-вече вътре в себе си и в приятелите, които ме разбират и много ми помагат.

     - Какво не сте успели да постигнете?

     - Човек сигурно много неща не успява да постигне в живота си. Но стремежите ми са доста големи, без това да звучи патетично. Амбицията ми е България да се превърне в този рай, който е. Трябва да превъзпитаме собственото си общество на уважение, на обич към сънародника. Ако успеем това да постигнем и да обединим усилията си, ще спрем да разрушаваме собствената си държава.

     - Имате ли любима мисъл?

     - Много любими мисли имам. Тази която обичам да цитирам от няколко години е на Шекспир: “Човеците се проверяват вярно в невярно време!”