Факти, Анализи, Коментари
   30 Януари 2023
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Огнян Сапарев: “Черният хумор е задължителен в Парламента!”
Десислава Бакърджиева - 4 Март 2004

     Огнян Сапарев е роден в София, народен представител е от парламентарната група на Коалиция за България. Зам.-председател е на комисията по образованието и науката. В продължение на една година е директор на БНТ, десет години е и ректор на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.


“Човек трябва да има мъдростта и стоицизма да изтърпи нещата, които не може да промени!”
     - Как се чувствате в Народното събрание?

     - Различно, понякога добре, понякога гузно. Гузно се чувствам най-вече в случаите, когато не мога да попреча за гласуването на вредни според мен промени или добавки към законите.

     - В студентската аудитория или в Парламента е по-приятно?

     - Естествено, че в университета е по-приятно, но човек идва в Парламента с наивната надежда нещо да помогне и да се опита да промени. Това се оказва някъде около 80 - 90 % илюзия.

     - Има ли място хумора в политиката?

     - Задължително, и то черния хумор. Ако човек не умее да се шегува в Парламента, може да получи повишаване на кръвното налягане, язви и въобще все неща, които имат неприятни последици.

     - Как оценявате журналистиката в България?

     - Факт е, че има много добри журналисти, има и абсолютни мекерата. Журналистиката в България е на много високо равнище и се справя доста по-добре от политиците - в анализите, предложенията, тезите и т. н. Има обаче и нещастници, които са абсолютно безотговорни и спекулират с низките страсти на хората. Така че не може да се говори еднозначно.

     Във всеки случай трябва да признаем, че журналистиката е тази, която значително по-добре от прокуратурата си гледа работата. Всички изнесени факти за нарушаване на закони, грабежи и т. н. обикновено се правят от журналистите. Ако прокуратурата наполовина на журналистиката си гледаше работата, България отдавна щеше да бъде една "небандитска" страна.

     - Кой мислите, че е най-успешният момент в работата ви в Народното събрание и като преподавател?

     - Докато бях преподавател се радвах, когато в резултат на разни анкети се оказвах на първо място сред студентите. Когато станах ректор се радвах, ако успеех да създам колегиална атмосфера, да не се занимавам с дребно администриране, да поставям човека над параграфа и да гледам как Пловдивския университет се развива. Бях страдал доста от злобни началници, реших да проверя мога ли да избягам от това и се оказа, че е възможно. Постигнатото през последните години от Пловдивския университет е доказателство, че може да се ръководи и по-нормален човешки начин.

     В Парламента нещата са съвсем други. Тук си член на група, в която някак си не е удобно да се правиш на някакъв индивидуалист, самотен стрелец. Тук просто човек иска нещо да свърши, но се оказва, че има една гилотина на мнозинството. И в този смисъл човек може да се разочарова, да реши, че всичко е бизсмислено, както често пъти се оказва. Интелигентната работа може да се свърши в комисиите, но работата в парламентарната зала не е интелигентна, тук дори споровете не са както трябва. Целта е да се ритне ближния по кокалчето, а не да се каже нещо разумно! Без черен хумор човек не може да оживее. Така беше и в предишното Народно събрание, където диктатът на СДС беше още по-брутален.

     Ако някой се надява, че може много работа да се свърши, това са просто илюзии. Нищо не може да се направи. И хората не знаят това. Хората мислят, че всички ние тук, които гласуваме тия идиотщини, сме едни пълни идиоти. Аз не мога на всеки да обяснявам, че съм гласувал против, но какво от това, нищо не съм успял да променя.


“Журналистиката е тази, която значително по-добре от прокуратурата си гледа работата!”
     - Какво мислите за корупцията?

     - За себе си мога да кажа, че не съм корумпиран. Не съм забогатял, след като съм бил една година шеф на БНТ и 10 години ректор на Пловдивския университет и мисля, че това е достатъчно доказателство.

     - Как можем да задържим младите хора в България?

     - Много трудно. Младите нямат стимул, има ужасно много бюрокрация, ужасно много пречки и всъщност никой не иска да им помогне наистина. За съжаление, те не са приоритет за никое правителство досега. И това ще продължава. Нека бъдем обективни, това е световен проблем. Нашите хора са ученолюбиви, за разлика от тези в много други нации, които се правят на велики. Всички студенти от ПУ, които отидоха в други страни на различни форуми, на специализации, на обмен и т. н., особено тези, които отидоха в Америка, се оказаха пълни отличници. Нашите просто са добри, в България обаче нямат възможност за никаква реализация, затова и все по-масово ще напускат. Почти никой заминал някъде не се връща, защото знае какво го чака тук.

     - Какво мислите за интернет медиите?

     - Оценявам като човек в медиите, че те са един огромен плюс, но могат да представляват и доста сериозен минус. От една страна това е начин “ганковото кафене”, както биха казали класиците, да се разрасне до световен форум. Често пъти съм засичал свои служителки в университета, които използват компютъра, за да се свържат с разни бюра за запознанства или да си уредят брак в чужбина. Лично аз предпочитам да чета книгите в нормален вид, а не на монитора. Нямам слабост към компютъра, признавам си. Това вероятно е въпрос на старомодна позиция. Не виждам какъв проблем може да ми реши той, освен трудността в намиране на някаква информация, която аз така или иначе получавам.

     - Разкажете ни нещо за семейството си?

     - Имам един син, който е голям компютърен звяр, почти завърши икономика. Имам дъщеря в София, която ме ощастливи с една много красива внучка. Съпругата ми работи в Канал 2001, води предаване, в което прави прогнози, предсказва с помощта на Новия завет. Слава Богу, разбирам се и с тъща си, така че нямам този типичен проблем на българския мъж и не влизам във вицовете.

     - Имате ли любима мисъл?

     - Дори две. Едната е на Толстой: “Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!” Другата гласи: “Човек трябва да има мъдростта и стоицизма да изтърпи нещата, които не може да промени!” Това е много трудно и когато съм вървял в тази посока, невинаги съм успявал да отлича едното от другото. Често съм се борил срещу неща, които просто не могат да се променят. Но все пак съм опитал, а това е най-важното!


последни в Интервю:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

зкс
11 May, 2004 | 00:45

доста добър модел за статуята на "човекът с вечно белия костюм".


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2023 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.