Вокалистът на група Ahead се казва Емо, роден е в Несебър, средното си образование завършва там. Сега учи в Бургас специалност “международен туризъм”. Преди е имал несебърска банда, след това се присъединява към Ahead.

Ahead: “Опитваме се да търсим нишката между комерсиалното и музикантското!”

     - Бяхте гости на купона на “Алфа радио” въав Варна на 14 февруари. Разкажи повече, как изкарахте с групата?

     - Беше много готино, наистина страшно се забавлявахме. Имаше конкурс за най-дълга и страстна целувка, ние бяхме в журито, заедно с водещите на “Алфа радио”. Беше страшен купон. Избираха се млади двойки, имаше голямо целуване. От групата гласувахме за двойка, която получи нашия подарък - червено и бяло вино и бонбони “Море от любов”.

     Голямата награда взе друга двойка, която се целуваше най-дълго. Двойката, която ние избрахме, се целуваше по-страстно. За 14 февруари виното и бонбоните бяха много готин подарък, спецално ги бяхме взели от предаването “Море от любов”. Много беше весело.

     - Има ли място любовта във вашето творчество?

     - Специално в нещата, които до момента сме направили, няма парче, в което да се пее за любов. Не че не сме такива по природа. Може би сме писали само за разочарованията от любовта. Не сме достигнали още до истинската любов и затова в парчетата, които до момента сме написали, се пее за това как една двойка се разделя, а не как се събира. Днес впечатление прави, когато хората се разделят, а не когато се събират.

     - На 17 октомври 2003 г. получихте покана за Първия национален бал на хората с увреждания. Какво се случи там?

     - Нашата PR-ка Нана даде идеята, попита ни дали искаме да свирим на този бал. В група Ahead откликнахме с удоволствие, защото по този начин имахме възможността да зарадваме тези хора. Те не са по различни от останалите хора, просто имат увреждания, но заслужават да видят една от групите, които в момента са модерни на живо. Свирихме с радост. Получихме и грамота. Много се забавлявахме, танцувахме, танцуваха даже и хора в инвалидни колички. Те видяха, че ние нямаме никакви резерви към тях и много се зарадваха. Президентът присъстваше на бала. Беше много приятно за всички ни.

     - Разкажи повече за вашата песен “Питаш как”.

     - “Питаш как” е парчето, което може би определи стила ни. Намерихме истинските Ahead с тази песен. Преди това правехме различни неща. Ние не сме толкова стара група. От 2 години и 5 месеца сме заедно, всеки вкарва по нещо в групата, докато се намери пътят и стилът ни мина малко време. “Питаш как” някак си ни събра и петимата казахме “ето това трябва да сме ние, по този начин да звучим!” Опитваме се да търсим нишката между комерсиалното и музикантското. В “Питаш как” го постигнахме.

Ahead: “Нашите текстове и музиката са насочени към нещата от живота!

     - Спечелихте награда за дебютна група в “Мело Тв Мания”. Очаквахте ли я?

     - Не. Много се радваме на тази награда, тя е първа за нас и ни даде в някаква степен самочувствие. Просто трябва да се апелира към всички медии в България малко по-стойностно да гледат на нещата. Интересното беше, че в “Мело Тв Мания” не се въртяхме толкова много и изведнъж ни дадоха награда. Хубаво, но нас ни беше срам. Малко се учудихме. Никога не сме попадали в тяхна класация, но явно са ни харесали много. Апелирам да ни въртят повече.

     - Чувствате ли тази награда като признание?

     - Да, донякъде е признание, уважават ни. В номинациите имаше други групи, които също работят в България и правят същото като нас. Но това че са избрали именно Ahead ни кара да си мислим, че се съобразяват с нас, че са ни оценили и че сме направили нещо стойностно. Хубаво е като вземеш първата награда, но после трябва и да продължиш да вземаш награди и да са на живо. Това е по-трудното.

     - Къде можем да ви видим да свирите?

     - Ние не сме спирали да свирим. Обичаме да свирим на живо, затова изнасяме изпълнения в клубове, в които се слуша изцяло жива музика. Ето на 14 февруари бяхме във Варна и освен на партито на “Алфа радио” свирихме и в един клуб. Имаше адски много хора, които ни познават. Заведението се напълни и стана голям купон. Това ни амбицира и ни надъха за работа.

     - Какво е посланието на вашата музика?

     - Нашите текстове и музиката са насочени към нещата от живота. Може би музиката ни е послание по-скоро към политиците и въобще към хората, от които зависи нашият живот в България да бъде по-добър. В “Питаш как” има много въпроси, които си задава един млад човек. В сингъла, който сега ще пуснем и сеф казва “Всичко за себе си”, пак се задават въпроси - как си направил грешки, как ги осазнаваш. Нашият апел е към управляващите! Нека не позволяват на младите хора да правят толкова грешки.

     - Какво правиш в свободното време?

     - Когато е студено, повече си стоя вкъщи. Иначе винаги съм спортувал, даже съм бил в спортно училище. Спортът е винаги около мен. Когато е по-топло, бягам в парка, ходя редовно на фитнес.

     Карам колело. Много обичам да плувам. Вечер ходя по много хаус и техно клубове. Това е много модерна музика, слушам я, за да съм в час с теченията в Европа и света. Трябва да се правят модерни неща.

     - Кой е любимият ти стил музика?

     - Любимата ми музика е фънк музиката, стария фънк. Музиката на Джеймс Браун, Принс, “Куул Енд Дъ Генг”. Това ми е любимата музика, която си пускам вкъщи, докато правя нещо, за да се разтоварвам.

     - За какво мечтаеш?

     - Аз съм малко тривиален, в смисъл че не звуча много като млад човек. Мечтая за един спокоен живот, съвсем нормален, който да изживея пълноценно и когато стана на една преклонна възраст да се замисля и да си кажа: “Живях добре, направил съм нещата които съм искал да направя!” Това искам, макар че е трудно в България, но ще се опитам да го направя.