Даринка Станчева е родена на 11 юни 1953 г. в гр. Павликени. Работила е в областта на редакционно-издателската, рекламната дейност и печата. В момента е хоноруван преподавател в НХА и НБУ - София. Народен представител е от 11 МИР - Ловеч в парламентарната група на НДСВ .

“Страхотно е да се работи с младите хора!”

      - Освен че сте народен представител, работите и като преподавател. Разкажете ни нещо повече за това.

     - Преподавам в Националната художествена академия, в специалности “книга и книжна графика” и “Графика”. Това мое занимание е свързано с професията ми на полиграфист, с нещо, което се е превърнало в смисъл на живота ми. Страхотно е да се работи с младите хора. Много е приятно, когато след години, някой те срещне на улицата, спре те и се окаже, че е бил твой студент. Това са млади хора, поели своя професионален път, реализирали своите мечти.

     Преподавам и в Нов български университет в Департаментът “Визуални изкуства” - същата дисциплина е свързана с полиграфията - архитектура и дизайн на полиграфичната страница.

     - Преподавате в две висши училища. В какво се различават те и кое ги обединява?

     - Говорим за най-старото училище за изобразително изкуства в България и едно от най-новите частни висши учебни заведения. И двете си носят предимствата и недостатъците на своето време, които се крият най-вече в системата на държавното и частното обучение.

     Но това, което ги обединява, са студентите. Те са едни и същи, любознателни, много често с “коварни” за преподавателите въпроси и много често знаят в определени аспекти повече от тях. Това ме кара винаги да се подготвям усилено, да съм нащрек. Ровя се в Интернет, търся последните новости в техниката и технологията на моята област. А нещата се развиват със светкавична бързина в традиционната професия на полиграфиста. Дори Гутенберговото откритие - печатната книга, не е пощадено от компютърната инвазия.

     - Как се справяте и като народен представител, и като преподавател?

     - По правилника на Народното събрание имам правото да работя като хоноруван преподавател. От морална гледна точка не мога да си позволя да изоставя моите студенти, тъй като специалността е доста специфична. Хонорарите, които получавам са доста скромни, хубаво ще е ако преподавателският труд се оценяваше по-добре. Една част от хонорарите си давам в моя избирателен район в Троян. С останалата част подпомагам Средното художествено училище по приложно изкуство. Например плащам курсове на кандидат-студенти към Художествената академия или откупувам работи на дипломници.

     Организирала съм изложби на работи на ученици и студенти по фотография (НБУ) в Народното събрание. Те се приемат с голям интерес от колегите ми. Имам много идеи, заедно с директорския състав на училището, които бих искала да реализираме. Една от тях е преподавателите да водят през лятото курсове по изобразително изкуство и керамика за деца с увреждания. Хубавите неща обаче стават бавно!

     - Каква музика обичате?

     - Много ми е трудно да отговоря. Няма да скрия увлечението си към съвременните течения, въобще в изкуството. Не харесвам чалгата, предпочитам българската автентична музика. Например северняшката музика. Обожавам Борис Машалов. Харесвам Бийтълс и Ролинг Стоунс, с които моето поколение е израсло, обичам и Депеш мод, Контрол и др. Страхотно харесвам джаз, невероятно ме успокоява, мога да го слушам с часове. Рапът е музика, която е много далеч от мен.

“Имам много идеи, които бих искала да реализирам!”

     - Литературата, която харесвате?

     - “Книгата е моят живот!” - в прекия и преносен смисъл. Може би всичко от световната класация на Рандъмхауз. Много ми е трудно да определя точно литературата, която ми допада. Любим автор ми е Милорад Павич - много интересен сръбски автор, който издава и интернет книги. И, разбира се, обичаният от всички Йордан Радичков. Приветствам и младите български автори.

     - Какво обичате да правите в свободното си време?

     - В момента почти нямам свободно време. Винаги ми е било чудно и съм се дразнила от такъв шаблонен отговор. Но дойде време и аз да отговоря по този начин. Човек трябва сам да намира свободно време за себе си. То трябва да се използва за любими неща, дори просто да седиш и черпиш от енергията на природата.

     - Имате ли домашен любимец?

     - Огромно красиво куче, кавказка овчарка. Има страхотно име - Дива. То е дворно куче, абсолютно непредсказуемо по характер. Много страшно за околните, но много мило и глезено за стопаните си.

     Израснала съм в провинцията, в къща с много животни. Мисля, че е много хубаво да си имаш домашен любимец!

     - Как преодолявате лошите моменти?

     - Първо се старая те да бъдат по-малко. Но когато съм тъжна или изнервена, всички вкъщи се ужасяват, защото се развихрям в кухнята. Обикновено след това каним много прятели. Те изяждат всичко и аз се чувствам удовлетворена, че получавам комплиментите им. А също и обаждания на другия ден, че всички са “живи и здрави”, след кулинарните ми експерименти.

     - Какво мислите за интернет медиите?

     - Мисля че те имат своето място в този модерен и забързан свят. Невероятно бърз и удобен начин за получаване на точно определен вид информация. Интернет медиите са един допълнителен прозорец към информационните процеси, необходимо и задължително условие за глобализацията. Те са нещо, към което България трябва да се стреми.

     - Имате ли любима мисъл?

     - Нямам, защото не обичам лозунгите. Но мисля, че човек, извървявайки определен житейски път, рано или късно си сформира някакви правила. Собствено кредо, към което се придържа. Това, към което аз се придържам, е мотото, че човек никога не трябва да се предава и винаги, когато е направил нещо да си казва, че може и по-добре.

     Като политик харесвам една мисъл на Линкълн, която ще цитирам по памет: “ Колко много и добри неща бихме направили, ако не ни беше грижа, кой ще си присвои заслугите за това след нас!”