Осман Октай е роден на 29 август 1952 г. в с. Чернолик. Независим депутат, член на 39-то Народно събрание от 2001 г. Работи в областта на социалната психология и здравеопазването.

“В нашите тежки условия в България младото поколение може да се докосне до света чрез Интернет!”

     - Разкажете ми за себе си.

     - През 1972 г. завърших Полувисшия медицински институт в Хасково. Седемнадесет години работих в сферата на селското здравеопазване, като завеждащ здравен участък. От 1990 г. съм в политиката. Четири мандата съм народен представител. Дълги години бях зам.-председател на ДПС. Заедно с Ахмед Доган бяхме избрани още на учредителната конференция като ръководители на партията, не само като основател. За съжаление, обществото помни по какъв начин се разделиха нашите пътища. Сега съм председател на най-оспорваната и може би най-новата партия: Движение “Демократично крило”, по волята на хората, основатели на ДПС. Не бяхме допуснати на местни избори, за което имаме подадена жалба в Страсбург.

     Предстои ми дипломиране през месец февруари, следващата година, по специалността “публична администрация”. Никога не съм държал на това, човек да доказва способностите си чрез диплома за висше образование. Но определени рамки може би изискват дори и на 50 години да се помисли за подобен ход.

     - Какъв е г-н Осман Октай извън Народното събрание?

     - Опитвам се да бъда същия. В политиката много трудно могат да бъдат отстоявани собствени позиции и принципи. Който направи такъв опит, той винаги плаща много висока цена, ако не се подчинява на определени догми - партийни или политически.

     Чувствам, че в себе си имам достатъчно потенциал. Дай Боже, да имам достатъчно време и сили да информирам обществото за интересните неща, които се случиха от 1990 г. насам, на които аз съм бил пряк участник и свидетел. Но аз спя спокойно, защото човек, както в живота не трябва да изневерява на близките и любимите хора, така не трябва да изневерява на себе си и на своите принципи. Това не означава, че винаги неговите принципи са правилни, но поне вътрешно в себе си е спокоен и хората го усещат. Най-хубавото е, че след почти 14 години в политиката, смея да кажа, че останах земен човек. Мога да се разхождам спокойно по улиците. Когато отида на обществени места, непознати хора ме поздравяват и казват, че ме подкрепят.

     - Каква музика обичате?

     - Обичам всякаква музика. Напоследък покрай съпругата си започнах да харесвам и рапа. Допадна ми Еминем, особено след като се запознах с израстването му като певец и личност. Иначе харесвам по-нежната, носталгична музика, например класическата. Музиката е най-красивото нещо.

     - Предпочитаната от вас литература?

     - Чета много. Когато човек остане сам със себе си, без телевизия, вестници и телефони, може като че ли по-добре да разбере себе си, както и много други неща. В този смисъл се отдавам на много четене. Обичам съвременните автори, описващи полотически интриги, също така харесвам историческите романи.

     - Какво правите в свободното си време?

     - Отдавам се на спорт. Обичам джогинга. През годините съм се научил на рационалност. Мога да си свърша работата за два или за четири часа. Ето защо имам възможността да отделям повече време за мен и за семейството си.

“Дай Боже, да имам достатъчно време и сили да информирам обществото за нещата, които се случиха от 1990 г.!”

     - Разкажете ми за семейството си.

     - От първия си брак имам двама сина - на 25 и 32 години. Те вече си имат свой път в живота. Ожениха се и се сдобих с три чудесни внучки и прекрасни снахи. Бях 12 години разведен, но щастието все пак ме споходи. Никога не съм очаквал, че може да ми се случи, но срещнах жена, с която живея вече 7 години. За тези седем години почти се превърнах в друг човек.

     Оставям се да ми влияят положителните неща. Не съм консервативен. Добре е ние мъжете да се оставяме на чудесното влияние на жените. Това само ще ни направи по-нежни и облагородени. След 7 години аз все още съм влюбен мъж. Спътницата в живота ми освен българско има и италианско гражданство и това предполага известно време да живее в чужбина. Разделени сме от няколко дни и вече ми е мъчно, че съм сам. Обичам животните и любимите ми котки, те са с нея и за тях ми е мъчно. Въобще пълна трагедия около мен през последните няколко дни, защото съм сам.

     - Религиозен ли сте?

     - Не, но уважавам религията. Приемам чисто философски, че религията е една конституция за всеки човек. В зависимост от разбиранията му, той определя правила на своя живот, както и норми на тези правила. Ако може да се вмести в 70-80 % от тези религиозни догми, без да стига до крайности, значи религията си е свършила работата. Религията приемам като правило на живота, нищо повече. За това и уважавам всяка религия и религиозните хора. Не съм от хората, които очакват Бог или Аллах да свърши всичко. Помогни си сам, за да ти помогне Господ и Аллах.

     - Има ли място хумора в политика?

     - Много голямо. За съжаление рядко присъства. Смея да кажа, че целият парламент и всички ние станахме за смях. И това е част от нашата българска действителност, байганьовщината. И за това сме смешни, жалки всички ние. Естествено и аз попадам в общия кюп.

     - Какво мислите за Интернет?

     - Това е бъдещето. Към него е открито младото поколение, което ще промени не само нашата страна, но и света. Интернет дава възможност на хората по цял свят да контактуват помежду си и да обменят мнения за всички области на живота, от любов до професионална насоченост. В нашите тежки условия в България голяма част от младото поколение не може да пътува по света, но може да се докосне до него чрез Интернет.

     - Любима мисъл?

     - Всичко е в твои ръце. Каквото си направиш, както си го направиш. От теб зависи!