Факти, Анализи, Коментари
   28 Януари 2023
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Канадско-български учен- лидер на уникална експедиция с кучешки впряг в Арктика
16 Март 2007
Д-р Десислав Събев бе обявен за "Личност на бъдещето 2002" в Канада

Специално за БГ Фактор:
С  д-р Дес откровено на изпроводяк: Интервю на Елена Дойчинова с антрополога Десислав Събев, научен ръководител на Finnmark 2007

Целта на експедицията Finnmark 2007 е да изследва и отчете стратегиите на социалното и културно оцеляване на лапландците, автохтонното население на Европа, в условията на глобалното затопляне. Тя е организирана от Кралското Географско Дружество на Великобритания, в рамките на мащабната изследователска програма Международна полярна година (МПГ) 2007-2008 г. Проблематиката, разработена от проблемната група по арктическа антропология на МПГ включва за първи път от 50 години насам дейности и разработки, свързани с хуманитарните и социални науки. Предвижда се изследване на процесите, които опредeлят устойчивостта на обществата в Арктика, на промяната на структурите и функционирането на екосистемите там - във времето и пространството и доколко тези промени са причинени от антропогенни фактори; а полярните общества се разглеждат като активни участници във формирането и управлението на собствената си социо-икономическа и физическа среда. 

Пътешествието Finnmark 2007 стартира на 7-ми март и ще продължи до 10 април т.г. - от Баренцово море до Атлантическия океан. Едно пътешествие от близо 1500 км с кучешки впряг, при сурови условия и температури от минус 10 С до минус 35 С. Предизвикателство само за посветени и за избрани.... Като Десислав Събев, доктор по антропология на Университета в Лавал, Квебек, който е определен да оглави научния екип на Finnmark 2007.

Със скромност, присъща само на големите и непретенциозна усмивка, българинът, който заради забележитените си етноложки и антропологични изследвания на Арктика и за това, че революционизира прочутия Карнавал на Квебек сити получи престижната канадска награда "Личност на бъдещето 2002", се шегува постоянно за всичко, дори  за собствените си постижения:"Да, станах прославена личност тогава..."

Елена Дойчинова: Да те наричам само Др. Дес?

Десислав Събев: Разбира се, по-кратко е и по-лесно при общуване.

Е.Д.: Утре потегляш на полярна експедиция в Арктика. Това е дълъг път, за повече от един месец - "от бряг до бряг". Какъв е точният маршрут? Има ли точки, през които ще минете, на които човешки крак преди не е стыпвал? За къде летиш утре?

Д.С.: Утре излитам за Киркенeс, Норвегия. Стартовата точка на експедицията е Баренцово море това е североизточният бряг, на границата с Русия, оттам, с кучешки впряг тръгваме на 1500 километров път през тундрата, което не е по права линия, за да се стигне до западния бряг на Северно море. Това се случва на 70-ия паралел. Човешки крак? Да стъпвал е - макар и рядко населен, този регион е поселище за традиционно население - еленовъди, които сами наричат себе си "сами", с ударение на първата сричка. Ние ще посетим много от тях. Освен еленовъди, в този регион се намират и много полярни станции със сателитни връзки. Оттам се надяваме да имаме връзка със света и да отговаряме на въпроси "по мрежата".

Е.Д.: С какво тази експедиция е уникална?

Д.С.: Преди всичко с това, че за първи път този път се изминава "от бряг до бряг" с кучешки впряг, а също и с това, че експедицията има и силен научен компонент. Надяваме се тя да отговори на много от проблемите, сверзани с глобалното затопляне. Аз съм сформирал малък, но боек екип от биолози и аз самият - антрополог. По тия две линии, на естествените и на социалните науки, ще се "атукува" проблематиката на глобалното затопляне и как то се отразява върху околната среда, върху снежната покривка (това изследване е в сътрудничество с NASA) и върху ресурсите в този регион. Лично мен особено ме вълнуват ресурсите.

Е.Д. Как се осъществи подборът на екипа за експедицията?

Д.С. Той бе определен преди всичко от главният организатор: Английското Кралско Географско Дружество, но също и от Адам Мунте (внук на Аксел Мунте - "Легенда за Сан Микеле"), който осигури голяма част от парите за експедицията и избра мен, да сформирам научен екип, а също и - журналисти, биолози и други изследователи.

Е.Д. Какво се има предвид, когато се каже "глобално затопляне" - по отношение на Арктика? С колко са спаднали там температурите и защо това е тревожно?

Д.С. Глобалното затопляне е модерен феномен, но става въпрос, че в тези райони и един градус спад в температурите  е много.

Е.Д. Това ли ще е първото ти пътуване с кучешки впряг?

Д.С. Не, пътувал съм и преди с кучешки впряг - в арктическите зони на Русия, например, както и тук - в Канада, но това ще е първата ми голяма, дълга експедиция с този вид арктически "транспорт".

Е.Д. С колко кучета ще разполага вашият впряг?

Д.С.: Една дузина, а също и една дузина за "резерва" ще пътуват с нас.

Е.Д. Откога датират първите ти срещи с населението "сами", лапландците?

Д.С. Първата е през далечната 1999-та. Коренното население на Европа- лапландците са еленовъди. Може би учудващо, но факт е, че те са силно привързани, не толкова към елените, колкото по-скоро  към тундрата, а са зависими от елените, рибите и дивеча. Оттам и големият интерес на експедицията към това - как в социален аспект  им се отразява глобалното затопляне. Ако нещо с климата "не върви на добре" то се отразява на елените, а оттам и на населението.

Е.Д. Лапландците са разпокъсани между четири държави: Русия, Норвегия, Швеция и Финландия,имат ли те отношение към политиката на държавите към които принадлежат?

Д.С. Самите, навсякъде изявяват своето съзнание за общност помежду си. Сами те наричат територията, която населяват "сапми", а от 1986 г. насам имат и общ флаг. Езикът, който говорят принадлежи към угро-финската група - клон на уралската езикова група и се родее с фински, естонски, унгарски и турски езици Богат е на думи, описващи природата, фауната, природните образувания и разбира се - снега! Навсякъде лапландците са добре ориентирани политически и поддържат контактите помежду си постоянно. На държавно политическо равнищe това се осъществява главно по линия на културно обменни контакти, а на социално ниво - "по-лесно": чрез баркове. Особено чести са браковете между руски лапландки (жени) и норвежки лапландци (мъже).

Е.Д. Казват, че лапландците оцеляват благодарение на три неща: огъня, ските и елените. Кои са трите неща необходими за собственото ти оцеляване в Арктика? Какво най-напред ще сложиш в багажа си за утре?

Д.С. Моите "неща" sine qua non  са две, ако не броим стандартната арктическа екипировка: еленова кожа и мерак.Еленовата кожа - за изолатор, без който в тундрата не може, а нашенския, български, мерак - за катализатор, без който никъде не може!

Е.Д.: С каква техника и екипировка за бързо реагиране при аварйни ситуации ще разполага експедицията?

Д.С: Има хеликоптер "в бойна готовност" на юг от Норвегия, комуникацията ще се осъществява чрез полярните станции. Имаме и лекар на експедицията, това е лекарят на известното международно рали Париж-Дакар, който ще е ситуиран в Париж по време на експедицията и оттам ще получава информация за нас чрез сателитната връзка и ще ни "наблюдава" от разстояние.

Е.Д.: Говориш ли лапландски?

Д.С. Не, но няма и да се нуждая особено от това. Северните народи не са кой знае колко многословни. Те са народи, които повече действуват, отколкото говорят.

Е.Д.: Значи от тях си научил, че думите, повече от делата - пораждат понякога недоразумения?

Д.С. Точно така, лапландците ме научиха, че образоването чрез действие, чрез дела, е поне толкова, ако не и по-ценно от "книжовното" образвование. Затова се разбирам с тях безпрекословно, нямаме проблеми с комуникацията. Иначе другите езици, които говоря са: български, руски, английски и френски. Супругата ми е френско говоряща - канадка от румънски произход и румънския ми по тази причина е доста напреднал...

Е.Д.: Откога датират вдъхновението и интереса ти към Арктика и народите, които живеят там?

Д.С.: Още от ранна детска възраст ме влечеше Севера. Спомням си, че гледах едни атласи, големи атласи и като виждах най-високата точка на картата, все ми се струваше, че там е истината! Най-много по-късно ме запали вуйчо ми - Юлиян Константинов, български арктически антроплог.  С него заминах за първи път на теренна работа на север (1998-1999). Вуйчо ми много обичаше да ходи по руския Север, и аз имах щастието да го придружавам. А един от двамата ми най-добри приятели от университетските години е лапландец.

Е.Д.: Един от приоритетите на арктическите изследвания, приети на международната конференция на Международната Асоциация по Арктически изследвания през 2004 г. е "включване", т.е. проектите за изследване на Арктика да стават с участието на местното население. Как очакваш да се реализират чрез Finnmark 2007 тези приоритети? Имаш ли програма минимум и програма-максимум в личен план?

Д.С.: В тази експедиция ще се работи по няколко проекта, свързани в едно. На първо място очаквам интересни резултати от измерванията и пробите на снега и снежната покривка - проект, по който работим в сътрудничество с NASA. С нетърпение очаквам и нови интересни срещи с лапландците. Тъй като поради глобалното затопляне вледеняването на езера и реки в Арктика започва много по-късно, а това е свързано пряко с миграцията на елените, от които лапландците, както казах са много зависими: очаквам да науча повече за стратегиите, които това население е изработило за управление на околната реда и ресурсите си при тези нови условия.

Е.Д.: Ти си антрополог. И в докторската ти дисертация и в други твои изследвания (напр. за еленовъдите в тундрата на Колския п-в)неизменно те занимава проблемите на традиционните еленовъдните колективи, общества. Каква е ваимовръзката между тях и развитието на индустриите, икомомиките на страните, в които се намират?

Д.С.: Еленовъдите са първоначално ловци на елени. Първите опити за опитомяване, а не само за лов - на елени - датират отпреди 1000 г. в Сибир. Така стратира смесената икономика на еленовъдните общества: лов и опитомяване, отглеждане на елена. В средата на 18 в. еленовъдите започват да се обръщат  изключително -към опитомяване и отглеждане на животните. В момента малко лапландци се занимават с лов. Впоследствие взаимовръзката с развиващите се индустрии се очертава като антагонистична, защото и двете: и еленовъдството и индустриите имат общи ресурси, а тундрата е само една! Всеки нов минен проект неизбежно откъсва традиционни пасбища от еленовъдните колективи.Еленовъдството е екстензивно стопанство. Елените не са крави и кози - питомни домашни, а полу-питомни, свободолюбиви животни, които мигрират. Затова и стопанството, което почива върху развъждането им е свързано с много специфични задачи по отглеждането им, на първо място: опазване на големите територии, които отнема то и които предвижда миграционния им цикъл. Този цикъл се осъществява на стотици километри.

Е.Д. В Какво се състои този "цикъл"?

Д.С. Цикълът се състои в смяна на зимните и летни пасбища за елените, зависи от храната, растителността. Тундрата е блатовита равнина с ниска растителност и е оскъдна откъм храна за тях. Има главно лишеи, мъхове, малки треви и боровинки. За разлика от тайгата, която е по-на юг, в тундрата други дървета освен много ниска бяла бреза  няма. Затова и еленовъдството в тайгата е от различен вид, свързан отново с природния ресурс-растителност, като храна за елените. Еленът на тундрата главно яде лишеи. Напролет се появява новото поколение елени, което бяга на север от горещината, с настъпване на лятото. Еленът се чувствува удобно на минус 10 до минус 20 градуса по целзий. Той бяга през лятото и от комарите, които са в изобилие на юг - към морето, където има по-малко комари и повече вятър. През зимата елените се връщат обратно към зимните си пасбища.

Е.Д.: По какво си приличат и се отличават еленовъдните колективи, тяхната култура в Норвегия, Русия и други страни, където се намират?

Д.С.: В съвреммения свят има перверзна тенденция да се поствя знак за равнество между културното и етническото начало на народите. И когато се говори и за двете по правило  се говори и за "традиция". Канада е на първо място в това отношение. Това е антроплогически абсолютно неправилно! Културата е нещо много по-голямо от етноса. И тук се стига до един привиден парадокс. Например: еленовъдите. Те са от една и съща култура, независимо от страната в която живеят: Русия, Норвегия или Финландия. Но техни роднини, които са се преместили да живеят вече в "селото" (гъсто-населеното място), което е да речем на 100 км по-на юг от тундрата, са вече от друга култура. Тя се доближава по естество до нашата "градска" култура. Те имат и по-друга идентичност. Същевременно именно те -са тези, които най-много говорят за "традиции"! А истинското въплъщение на традицията - самите еленовъди от тундрата, никога не говорят за никакви традиции. Еленовъдът, напротив, ще каже: "ние сме модерни"!

Е.Д.: В колко експедиции си участвувал досега и къде?

Д.С.: През 1999 г. на Колския полуостров близо до Баренцово море и през 2004 г. в няколко самостоятелни експедиции в северен Квебек - Kujjuaq и др.

Е.Д.: Каква ще е конкретната ти задача като научен ръководител на Finnmark 2007?

Д.С.: Първо научно-координационна:  като ръководител на биолозите трябва да планирам  дейностите им за измервания, анализ и посещение на екосистемите и второ: като редови научен работник да се свързвам с местните жители, за да имаме поглед върху състоянието на еленовъдните колективи, както и върху стратегиите им за оцеляване.

Е.Д.: С какво ще се правят измерванията на снега и снежната покривка?

Д.С.: Съоръженията ни за тях са осигурена от NASA. Ще измерваме и правим анализ на снежните пластове и съства на снежинките. Всички членове на експедицията ще работим заедно по този проект. Работата ни по него се управлява от отговорностите ни по GLOBAL SNOW FLAKES PROJECT. Той се осъществява по различни точки на света, за да се изследват промените в състава на снега.

Е.Д.: Главна цел на експедицията е да изследва лапландците като първи жертви на глобалното затопляне. Как и може ли - тази научно-изследователска експедиция да допринесе за предотвратяване на нови, по-големи жертви? И ще има ли "първи и последни"?

Д.С.: Идеята на проекта Международна Полярна Година, в която се вписва нашата експедиция е да накара планетарното ни общество да проумее ролята на полюсите за здравето на планетата. Ние трябва да разберем, че тя е една система и всички промени в динамиката на климата ще и се отразят. Полюсите са само един индикатор на силата на климатичните промени.

Е.Д.: Как оценяваш степента на заинтересованост в глобален мащаб - към Арктика и проблемите на обществата, които живеят там?

Д.С. Интересът и спонсорирането на арктическите изследвания в глобален мащаб се осъществяват по твърде хаотична спирала, често ръководена от чисто конюнктурни съображения и влияния. Навсякъде по света тези изследвания се ръководят от университетите, а университетската система в световн мащаб е слаба и неподготвена да ги ръководи, спонсорира и-или- отстоява. Затова и предстоящата експедиция се осъществява не под университетска егида, а на едно престижно географско дружество, както и на мнжеството благотворителни организации и фондации на самия Адам Мунте. Играе не малка роля също и големия "хъс"-ентусиазъм и любов на малкото като мен - посветени в проблематиката.

Е.Д. И просветени....

Д.С.: И запалени, аз лично - от примера на големи изследователи като Роберт Скот, а също и от дръзновението и изследователския жар на моя вуйчо Юлиян  Константинов...Но за съжеление глобален проблем, е че арктическите изследвания изискват специална подготовка на кадри и много пари, а това не се окуражава. Трудно, извънредно трудно се намират пари за научна работа на север, и особено за изследвания в социален аспект.

Е.Д.: Ти имаш изключително богато, разнородно по естество - образование: френска филология, география, социология, антропология, смяташ ли се поради това за по-различен?

Д.С.: Ще отговоря със стихче на Иван Коларов:

"И аз съм като вас роден
съвсем обикновен
но уча френски, музика, балет
затуй съм необикнвено блед..."

шегивито отговаря Десислав.

Да, започнах с интерес и занимания по лингвистика в България, по социология - в Румъния (букурещкия клон на Ecole Des Hautes Etudes en Sciences Sociales, Париж, Франция) а в Канада работих като редови изследовател, антрополог към Географския департамент на McGuill University и завърших с докторат по антропология в Университет “Laval”, Квебек.

Е.Д.: Любовта към Севера има много компоненти. Кои са те и откъде си ги "взел"? 

Д.С. Така е. Първо: любовта към природата. Наследил съм я от дядо ми, Мойсей Събев, един от основтелите на алпинисткото движение в България. Той бе неуморим, занимаваше се с високопланински туризъм, строеше хижи. Карал е кънки (имам снимка) - на езерата под връх Мусала. И двамата с баба ми - и тя - скиорка и планинарка  - са имали ски, още ги пазя в мазето. Аз самият бях дълго планински спасител на Витоша, а брат ми и до днес се занимава изключително с алпинизъм. Има и доза авантюризъм: баба ми Евдокия, по майчина линия е неизлечима авантюристка, и до днес, на 80 г.тя пращи от проекти с неизчерпаем оптимизъм. Вуйчо ми - Юлиян Константинов, разказах вече за неговите експедиции. Също има и любов към езиците, като средство за комуникация и най-вече - за сутрудничество и единение. Дядо ми, Виолин Олянов е един от основателите на българското и международно есперантистко двжение. Трябват също и артистичност и въображение: тях може би съм взел директно от родителите си: баща-театрален режисьор, майка - радио-журналист.

Е.Д.: Считаш ли се за пионер и в какъв смисъл?

Д.С.: Не бих казал, аз съм особен тип, та то човек бива ли да говори за себе си? Отличавам се в университетските среди да! Работя в центрове за полярни изследвания, а там хората работят, не чакат наготово да се качат на влака, когато машинистът е вече е там. А като моите проекти наистина няма. При този проект например, елементът на движение е много важен, защото имаме динамичен поглед върху миграцията на животните и се научават неща от терена, на място. Toва е съвършено различна методика. Защото: да вземем например естествените науки: при тях традиционно се правят експедиции за взимане на проби и това отнема пряко сила максимум една седмица (смята се за "дълга" експедиция!) В социалните науки: с магнетофон се вземат интервюта от разни политически представители. Това най-малкото, не е интересно. При моите проекти аз обичам да се "впиша" колкото се може повече в общността, в колектива. Работил съм по три месеца при всеки от еленовъдните колективи, при които съм бил - в Русия. Имам и нов проект за изследване на еленовъдите от тундрата, с пребиваване една година, който обаче се отложи, поради раждането на дъщеря ми, Андреа през януари т.г. За късмет: тя пък стана "талисмана" на Finnmark 2007!

Е.Д.: Какво ти е дала България и образованието ти там?

Д.С.:  Аз съм от поколението което се подготвяше под девиза на Людмила Живкова: "за всестранно развити личности". И аз съм продукт на този девиз. Занимавах се с много неща, които ми бяха еднакво интересни, на "широк фон". Но по-късно установих, че в 21-ви век това по-скоро ме затруднява професионално, отколкото ми помага.  Само гледам как да "премахна неща от СV-то”., смее се Десислав. Канада ми помогна да премина на друго ниво и постепенно стесних, концентрирах интересите и усилията си.

Е.Д.: Крупни имена на българската арктическа антропология, от които се възхищаваш?

Д.С. Асен Баликчи и Юлиян  Константинов!

Е.Д. Любим преподавател?

Д.С.: В Квебек: Лорие Туржон (Laurier Tourgeon)от Университета “Лавал”.

Е.Д.: Как приема съпругата ти, Флорина твоя авантюризъм?

Д.С.: Притеснява се разбира се, защото е съвсем сама в Квебек сити с бебето, новородената ни дъщеря Андреа, нямаме роднини тук в Канада, които да ни помагат. Но тя е смела личност и оптимист по душа, освен това добре разбира какво правя. Тя съшо е завършила като мен антропология, запознахме се в Университета “Лавал”.


Е.Д.: Главна цел на експедицията е да се изследват лапландците като първи жертви на глобалното затопляне. Как и може ли - тази научно-изследователска експедиция да допринесе за предотвратяване на нови, по-големи жертви? И ще има ли "първи и последни"?

Д.С.: Идеята на проекта Международна Полярна Година, в която се вписва нашата експедиция е да накара планетарното ни общество да проумее ролята на полюсите за здравето на планетата. Ние трябва да разберем, че тя е една система и всички промени в динамиката на климата ще и се отразят. Полюсите са само един индикатор на силата на климатичните промени.

Е.Д.: С глобалното затопляне се променят миграционните пътища на елените и - всичко се променя. Има ли примери за това - как то рефлектира върху музиката и изкуството на съвременните арктически народи?

Д.С.: Отиваме, за да разберем!

Е.Д.: Мъдрост, до която си достигнал при взаимодействието си със северните народи?

Д.С.: Че първо има знание в действието, знанието не е непременно първо в книгите и не само в книгите. Всичко се научава чрез практика.

Е.Д.: Любима арктическа песен?

Д.С.: Йокските лапландски песни.

Е.Д.: Къде можем да намерим и четем труда ти: "Аквариум и джунгла: телесни изображения на успеха в пост-комунистическа България (1990-1999"? (Sabev, Dessislav. L'aquarium et la jungle: representations corporelles de la reussite en Bulgarie post-communiste (1990-1999). 2004.

Д.С. Това ще е труд-книга, под печат е и имам уверения, че до завръщането ми през април ще е излязла.

Е.Д. Пожелание на изпроводяк към българите от Онтарио?

Д.С.: Да се кефят: да работят и се занимават с неща, които им доствят удоволствие!

Е.Д.: Кога да те чакаме да се завърнеш?

Д.С.: След Великден

Е.Д.: На добър час!

Всичко за Десислав, за експедицията и дневника на Finnmark 2007 на:
http://www.finnmark2007.com/expedition.html

Факти: Състояние на глобалния климат през 2006 година
През 2006 г. продължи рязкото намаление на морския лед в Арктика. Средната площ на покритието с морски лед за целият месец септември беше 5.9 млн. км2, което е само с 340 000 км2 повече от най-малката регистрирана стойност, измерена през 2005 г. Намаляването на арктическата морска ледена покривка през септември (вкл. с данните от 2006 г.) е приблизително с 8.59 % за десетилетието или средно с 60 421 км2 за година.
(Из становището на Световната метеорологична организация от 14 декември 2006 г.)


последни в Интервю:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2023 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.